Производството е по реда на чл. 237 – чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Т. М. А. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5, за отмяна на определение № 194 от 17.05.2016 г. по адм. д.№ 293/2016 г. по описа на Административен съд [населено място].

Молителят поддържа наличие на основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Като ново доказателство представя удостоверение за постоянен адрес на [община], като счита, че в хода на ревизионното производство приходните органи не са го търсили на точния му адрес за кореспонденция. Поддържа, че при формулирано оспорване на документи от административната преписка по реда на чл. 193 ГПК съдът неправилно не е провел открито съдебно заседание и не му е предоставил възможност за докаже наведените в жалбата твърдения, поради което е налице основание по чл. 239, т. 5 АПК. Визира нарушения на процедурата по чл. 32 ДОПК и несъответствие между мотиви и диспозитив на определението. Претендира за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС [населено място].

Ответникът директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при ЦУ на НАП гр.В.Т. оспорва молбата за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като прецени основанията за отмяна по чл. 239 АПК, намира следното:

Искането е подадено в срок и е допустимо, а разгледано по същество е основателно по следните съображения:

Административният съд е бил сезиран с жалба на Т. М. А. срещу решение № 105 от 31.03.2016 г. на директора на ДОДОП [населено място], с което на основание чл. 147, ал. 1 ДОПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 31.01.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място]. Административният орган се е мотивирал с редовно изпълнена процедура по чл....