Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П. Х. Л. от [населено място], против решение № 5758/30.08.2016 г., постановено по адм. дело № 932/2015 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-163/13.10.2014г. на Началника на РДНСК-ЮЗР, за оставяне в сила на отказ за узаконяване № РД-09-50-13/04.06.2014г. на Гл. архитект на р-н "П." на строеж "Пристройка на един и два етажа към съществуваща жилищна сграда, изградена в УПИ ХVІ-672, кв. 321, м. "Л.", к-с "Б. шосе"- 2-ра част, с административен адрес [улица]. С доводи за неправилност на съдебния акт, се иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с отмяна на заповедта, или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна - РДНСК Югозападен район - С., чрез юрк. Г., оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява за оставянето му в сила.
Ответникът - Главен архитект на район "П." - СО, редовно призован, не се явява и представлява, не е изразил становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в указания от закона срок, от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на оспорване и негативен за нея съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е основателна. Настоящият съдебен състав споделя оплакването за опорочена процедура при издаването на отказа за узаконяване, несъобразена в актовете на РДНСК и съда.
За да постанови посочения правен резултат, решаващият съд е приел, че при издаването на процесната заповед не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна по чл. 146, т. 3 АПК, че същата е в съответствие с материалния закон, затова и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. т. 4 и 5 АПК. Посочено е в мотивите на решението, че отказът за узаконяване е постановен на основание § 127, ал. 5 ПЗР ЗУТ - при неизпълнение на предвидената в закона процедура от страна на заявителя, без да е налице произнасяне по съществото на искането. От фактическа страна е отчетено подадено на 11.03.2013 г. до Гл. архитект на р-н "П." заявление за узаконяване, с доказателства досежно годината на осъществяване на строежа - 1997г., съставен, съгласно ал. 4 на § 127 констативен акт за установяване на незаконното строителство, както и изискани от органа необходими документи по чл. 144 ЗУТ. И след като инвестиционни проекти не са представени в указания на заявителя достатъчен шестмесечен срок, (а и след него), е налице правното основание за издаването на отказа, законосъобразно потвърден с процесната заповед. В допълнение, въпреки, че обсъждането на допустимостта на строителството би било от значение само ако компетентният орган бе пристъпил към процедурата по същество, съдът е обсъдил изводите на основната и допълнителна СТЕ по отношение на частичното съответствие на строежа с предвижданията за парцела ЧИ на ЧКЗСП, а въпросът за започналата и неприключена процедура по чл. 178 ЗУТ, е преценен като неотносим.
Решението е неправилно, следва да бъде отменено. Необоснован е изводът в него, че при постановяването на процесната заповед са спазени административнопроизводствените правила - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК.
Административният акт е издаден в производство по чл. 216, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ, по жалба на Л., срещу отказ за узаконяване № РД-09-50-13/04.06.2014г. на Гл. архитект на р-н "П." за гореописания строеж, в който се съдържа същата констатация - че отказът е постановен "в съответствие с административно-производствените правила и съобразно материалния закон".
Разпоредбата на § 127, ал. 4 ПЗР на ЗИД на ЗУТ императивно изисква в едномесечен срок от постъпване на заявлението, длъжностните лица от общинската администрация да съставят констативен акт (КА), за установяване на незаконното строителство, въз основа на който органът по ал. 3 да изисква необходимите документи по чл. 144, като се определи и срок за представянето им. Данните по делото сочат, че отказът за узаконяване е позован на "съставен на място констативен акт № 9301-248 от 06.03.2013г.", като са цитирани и констатациите в него. Видно е, че изискването на нормата не е спазено, след като КА носи дата отпреди подаването на заявлението за узаконяване. По изричното искане на пълномощника на жалбоподателя, в с. з. на 23.04.2015г., съдът е задължил Гл. архитект, конституиран като заинтересована страна, "да представи заверено копие от КА по реда на § 127, ал. 4 ПЗР на ЗУТ, а в случай, че няма такъв, изрично да го заяви". Указанията на съда са получени на 05.05.2015г. (л. 152), а в отговор, с писмо от 14.05.2015г., е представена по делото преписката по заявление № 9400-558 от 11.03.2013г., в описа на която, под № 2, фигурира цитирания вече КА от 06.03.2013г. При тези данни, противоречащо им в решението е прието, че КА, съгласно ал. 4 от § 127 ПЗР ЗУТ е съставен, (без да са цитирани № и дата), а не е спорно в процеса обстоятелството, че въпросният КА е издаден от общинската администрация в друго производство и с друга цел, (посочено е и в него), затова и той не съставлява изпълнение на законовото изискване в процеса на поисканото узаконяване. Този факт не е отчетен нито в административното, нито в съдебното оспорване на отказа, а условието за изготвяне на КА е поставено изрично в нормата, изисква се и определяне на срок за това, посочено е и значението му - в зависимост от констатациите, досежно вида и съответствието на строежа, следва да се представи от заявителя последващата документация. С основание в жалбата се възразява за неточно дадени указания и за предварително изложено на 18.01.2013г. становище от кмета на района до директора на Дирекция "О." - С., "за продължаване на процедурата по чл. 225а ЗУТ, тъй като пристройката не съответства на одобреното през 1997г. ЧИ на ЗРП и ЧКЗСП". Това не се потвърждава от заключенията на вещите лица, депозирани в хода на съдебното производство и цитирани в решението - за частично съответствие на строежа с процедираното изменение на плана за парцела и съседните му. Самото узаконяване, съгласно относимата в случая ал. 8 на § 127 ПЗР на ЗУТ, (при съществуващ строеж) се състои в съгласуване на "инвестиционен проект - заснемане за узаконяване", изработен в обхват, определен с наредбата по чл. 139, ал. 5 ЗУТ (Наредба № 4/2001г.), последвано от привеждането на строежа в съответствие с него, за разлика от инвестиционния проект по чл. 144 ЗУТ, служещ за издаване на разрешение за строеж.
На следващо място, в самия отказ (стр. 2, т. 2) е визирано изискването за съставяне на КА и като такъв е приет този с дата 06.03.2013г., като е отчетен и мотивиран и фактът, че "част от застрояването" не отговаря на изискването за допустимост, съгласно действащия ЗП. Административният акт на Гл. архитект, независимо, че в него е посочена разпоредбата на § 127, ал. 5 ПЗР на ЗИД ЗУТ, е постановен "на основание § 127, ал. 5, предложение второ ЗУТ", т. е. в хипотезата за липса на условия за узаконяване. В контролиращата го заповед отказът е оставен в сила, с единствения мотив, че като "изисканите документи не са представени и е констатирана невъзможност за узаконяване на строежа, поради противоречие с ПУП", е налице достатъчно основание жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Други мотиви в заповедта не са изложени, в нарушение на чл. 216, ал. 6 ЗУТ, обсъденото съществено нарушение в процедурата не е констатирано, което навежда на извода за проведен формално административен контрол.
С оглед тези съображения, решението на АССГ, като неправилно следва да бъде отменено, като вместо това се постанови друго, с което се отменят процесната заповед на Началника на РДНСК-ЮЗР и отказа за узаконяване № РД-09-50-13/04.06.2014г. на Гл. архитект на р-н "П.", като делото се върне като преписка на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление, след отстраняване на констатираните пропуски и нарушения.
Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 228, вр. чл. 173, ал. 2, пр. 2 АПК, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5758/30.08.2016 г., постановено по адм. дело № 932/2015 г. по описа на Административен съд София-град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № ДК-10-ЮЗР-163/13.10.2014г. на Началника на РДНСК-ЮЗР и Отказ за узаконяване № РД-09-50-13/04.06.2014г. на Гл. архитект на р-н "П." на строеж "Пристройка на един и два етажа към съществуваща жилищна сграда, изградена в УПИ ХVІ-672, кв. 321, м. "Л.", к-с "Б. шосе"- 2-ра част, с административен адрес [улица].
ВРЪЩА делото, като преписка на Гл. архитект на р-н "П.", за ново произнасяне по подаденото на 11.03.2013г. искане за узаконяване, при съобразяване с дадените в мотивите задължителни указания. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.