Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н., съответно главен изпълнителен директор и изпълнителен директор на дружеството, против решение № 6681/02.11.2015 г. на Административен съд – София-град по адм. д. № 6091/2015 г. по описа на съда. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон. Конкретно жалбоподателят твърди неправилност на решението поради противоречие с чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) /ЗГР/. В условията на алтернативност се прави искане за отмяна на решението поради противоречие с чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД). Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата, като администрацията на район "В." бъде задължена да издаде исканото удостоверение за наследници. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба - Кметът на район "С." при Столична община, не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 3 АПК, поисканите от касационния жалбоподател данни биха подлежали на предоставяне само в трите изчерпателно посочени хипотези. В настоящия случай никое от трите условия не е налице, поради което обжалваният акт е постановен при правилно приложение на закона.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Административният съд е бил сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на кмета на Район „С.“-СО за издаване на удостоверение за наследници на Е. Д. П. по молба вх. № АО 17 00-2/15.04.2015г. В искането е...