Образувано е по касационната жалба на Д. Незам - непридружен непълнолетен гражданин на А., подадена чрез пълномощник, против решение №1154 от 12.12.2016 г., постановено по адм. д.№665/2016 г. по описа на Административен съд – София област/АССО/, с което съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца срещу заповед №У. 4379 ОЧ-1530 от 08.06.2016 г., издадена от началника на Г.-К. за прилагане на принудителна административна мярка "Принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ към Дирекция "Миграция". Касаторът поддържа становище за неправилност на съдебния акт и развива доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отмени оспорената заповед.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на първоинстанционното решение.
Върховният административен съд, след като провери валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, приема следното:
Първоинстанционният съд е установил, че с оспорената заповед №У. 4379 ОЧ-1530 от 08.06.2016 г., началникътна Г.-К. е наредил да бъде настанен принудително в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) при Дирекция „Миграция“- МВР чужденецът с декларирани данни М. Мокем, роден на 1.01.1985 г. в А., без документ за самоличност.
В заповедта е посочено, че същият придружава непълнолетни лица без валидни документи за самоличност, между които и жалбоподателя с декларирани данни Д. Незам, гражданин на А., роден на 1.01.2003 г. По делото е представен и приемо-предавателен протокол от 09.06.2016 г., с който в СДВНЧ е настанен М. Мокем. В протокола е отбелязано, че чужденецът придружава и непълнолетния Д. Незам без документи за самоличност. Но в протокола не е посочено, че непълнолетният чужденец е настанен в СДВНЧ. Съгласно писмо от 09.11.2016 г. на Началник отдел СДВНЧ - Любимец", с молба от 27.06.2016 г. жалбоподателят е поискал закрила по ЗУБ и е настанен в ТЦ-Пъстрогор.
При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, разгледал е спора по същество и е приел, че актът е законосъобразен на основанията, посочени в чл. 59, ал. 2 АПК. Решението е недопустимо.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба на лице, което няма правен интерес от оспорването. Атакуваната заповед не засяга пряко и непосредствено правната сфера на Д. Незам, тъй като той не е адресат на акта.
Административният акт разпорежда настаняването в СДВНЧ на М. Мокем. Конкретното оспорване е процесуално недопустимо, тъй като е направено от лице, което не е адресат на акта. Съгласно нормата на чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, по изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6, на придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. Принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица.
От приложените към делото доказателства не се установява непълнолетното лице да е било настанено в СДВНЧ с нарочна заповед, издадена по реда на визираната по-горе норма. За чужденеца ще е налице правен интерес да обжалва заповедта, издадена на основание чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ, на която е адресат. По делото не е представена такава заповед, нито се твърди, че е издадена такава.
С обжалваната заповед не се засягат права и законни интереси на оспорващия. А евентуалната отмяна на заповедта не би се отразила в правната сфера на жалбоподателя. Последният, в случай, че е настанен в СДВНЧ без правно основание, както твърди, би могъл да защити правата си по реда на глава петнадесета „Защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията“ от Административнопроцесуалния кодекс, като може да подаде искане по чл. 250 АПК за прекратяване на фактически действия по настаняване в СДВНЧ, които не се основават на издаден срещу него административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяването на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно.
Предвид изложеното, първоинстанционният съд е постановил решение по недопустима жалба, поради което подлежи на обезсилване. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ :
ОБЕЗСИЛВА решение №1154 от 12.12.2016 г., постановено по адм. д.№665/2016 г. по описа на Административен съд – София област.
О. Б. Р. жалбата на Д. Незам срещу заповед №У. 4379 ОЧ-1530 от 08.06.2016 г., издадена от началника на Г.-К. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.