Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ф. Н, гражданин на А., подадена чрез адв. А. - Б., срещу решение № 5351 от 22.07.2016 г. по адм. д. № 2882/2016 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Отказ с рег. № У. 5364 Р-59262/08.12.2015г. на директора на дирекция „Миграция” – МВР за издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване в Р.Б.К счита, че след като е пребивавал 5 години на територията на една държава-членка и след като е получил разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на тази държава - член на ЕС, в случая Италия, то същият би следвало при поискване да получи разрешение за дългосрочно пребиваване във всяка друга държава-членка, без да се налага да пребивава във втората държава-членка в рамките на период от 5 години. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът – директорът на дирекция „Миграция” – МВР, чрез своя процесуален представител в писмен отговор оспорва жалба.

Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, като обсъди данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли жалбата на Ф. Н като неоснователна решаващият съд е приел, че оспореният отказ е законосъобразен, тъй като чужденецът не е пребивавал на територията на Р. Б в рамките на период от 5 години преди подаване на молбата. Следователно не е изпълнена основната предпоставка на хипотезата на чл. 24г, ал. 1, ЗЧРБ, съответстваща на чл. 4, § 1 и от Директива 2003/109/ЕО на Съвета, за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваващ на чужденеца, а именно – съответна продължителност на пребиваване – пет години преди...