Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от А. М. А. от [населено място] срещу решение № 456 от 26.01.2016 г. по адм. дело № 8712/2015 г. по описа на Административен съд – София град. Касаторът твърди неправилност на съдебния акт на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Дирекция „Национален строителен контрол“ - С., редовно призован, се представлява от юриск. Г., който оспорва касационната жалба, а по същество излага доводи за правилност на атакуваното с нея решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

ВАС, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен.

С атакуваното решение № 456 от 26.01.2016 г. по адм. дело № 8712/2015 г. по описа на АССГ, административният съд

е отхвърлил иска на А. М. А. от [населено място] с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК за обявяване нищожността на влязлото в сила протоколно определение от 18.09.2014 г., постановено от петчленен състав на ВАС- І колегия по адм. д. № 7895/2014 г. по описа на ВАС, с което е оставена без разглеждане молбата на А. М. А. за отмяна на влязлото в сила решение по адм. д. № 14642/2012 г. по описа на ВАС, трето отделение и производството по адм. д. № 7895/2014г./ВАС е прекратено.

За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че е сезиран с допустим иск. Съдът е стигнал до извода за неоснователност на предявения иск по чл. 128, ал. 1, т. 8 /бивша т. 7/ от АПК, доколкото до нищожност на съдебен акт водят изключително тежки пороци или във формата, или в правораздавателната власт на съда, или в изразената в съдебното решение воля, каквито наведените от ищеца пороци не са. Съдът, изследвайки предмета и съдържанието на прекратителното определение на ВАС, петчленен състав е заключил, че съдебният акт е постановен от компетентен при правилата на родовата и местна подсъдност съд, от законен състав, в писмена форма и при валидно формирана и ясно изразена воля. Съдът е приел, че наведените от ищеца доводи за нищожност на съдебния акт не само, че не могат да обусловят този най-тежък порок, но по същността си съставляват оплаквания за незаконосъобразност на определението, които са предмет на отстраняване и проверка по реда на инстанционния съдебен контрол, но не и по реда на установителния иск за обявяване нищожност на съдебния акт.

По горните съображения АССГ е отхвърлил изцяло предявения на основание чл. 128, ал. 1, т. 7/ сега –т. 8/ от АПК иск като неоснователен.

При извършената от съда служебна проверка за допустимост на съдебния акт, вменена му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият тричленен състав на ВАС намира съдебното решение за недопустимо

Разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 7/сега –т. 8/ от АПК е процесуална и определя като подведомствени на административните съдилища делата за обявяване нищожност на съдебни решения, постановени от административните съдилища. Същата разпоредба не предвижда компетентност за обявяване нищожност на прекратителни определения на административните съдилища. Като процесуална, разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 7 / понастоящем т. 8/ от АПК следва да бъде тълкувана стриктно, а не разширително. Стриктното тълкуване на разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 7 / понастоящем т. 8/ от АПК води до извод за недопустимост на иск за обявяване нищожност на прекратително съдебно определение, постановено от административен съд. От съдържанието на тази разпоредба се налага изводът, че, за да е допустим искът по чл. 128, ал. 1, т. 7/сега-т. 8/ от АПК, същият следва да е насочен само срещу влязло в сила съдебно решение, т. е. съдебен акт, постановен по съществото на материалноправния спор. В случая не е изпълнено условието съдебният акт, обявяване нищожността на който се иска – определение от 18.09.2014г. по адм. д. № 7895/2014г. по описа на ВАС, петчленен състав, да има решава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор. Това определение е постановено по подадено от М. искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение. С определението се разрешава само процесуалния въпрос за допустимостта на искането за отмяна като извънреден способ за контрол на влязло в сила съдебно решение. С определението, с което се оставя без разглеждане искане за отмяна, не се формира сила на пресъдено нещо., тъй като обективните предели на силата на пресъдено нещо се простират единствено върху спорното материално право, а в случая с определението е разрешен процесуалния въпрос за допустимостта на извънинстанционно производство по отмяна.

По горните съображения съдебното решение на АССГ следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото –прекратено на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 456 от 26.01.2016 г. по адм. дело № 8712/2015 г. по описа на Административен съд – София град и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение на съдия Н..

Не съм съгласен със становището на мнозинството от съдебния състав, че е недопустим иск за обявяване нищожност на определение.

Действително в чл. 128, ал. 1, т. 8 (предишна т. 7) от АПК, е посочена подведомствеността при предявяване на иск за обявяване нищожност на решение на административните съдилища, но това не изключва възможността да се иска по исков ред обявяване нищожност и на определения.

Както в АПК (например чл. 200, ал. 1), така и в редица специални закони (например чл. 46а, ал. 4 от ЗЧРБ), съдът се произнася с определение по съществото на спора, поради което липсва правна логика за определена категория съдебни актове да не може да се иска прогласяване на тяхната нищожност. Доколкото нищожността е особено съществен порок на съдебния акт, следва по отношение на всички такива, а не само на решенията, да може да се иска установяване на тяхната нищожност.

Не считам, за определящо дали може да се иска обявяване на нищожност на съдебния акт, това дали същия се ползва със сила на пресъдено нещо или не. След като се твърди, че постановения съдебен акт не отговаря изискванията за валидност, то следва това да може да се провери по отношение на всички такива, а не само на решенията. В противен случай в правния мир ще съществува съдебен акт, който може да страда от особени съществени пороци, правещи го нищожен, но да липсва процесуален ред, за обявяването му като такъв.

Освен това, в правната теория (Ж. С. – Сила на пресъдено нещо в гражданския процес – стр. 427), се приема, че определена категория определения на съда се ползват със сила не пресъдено нещо. Изключвайки автоматично определенията от категорията актове, спрямо които може да се иска обявяване на тяхната нищожност, ще бъдат засегнати лицата, спрямо които тези актове имат сила на пресъдено нещо.

Налице е и съдебна практика на ВАС, където при други случаи, в които първоинстанционния съд се е произнесъл по иск за прогласяване на нищожност на определение, същите са разгледани по същество и съответно оставени в сила, като в този смисъл са Решение № 5435 / 17. 04. 2013 г. по адм. д. № 1977 / 2013 г. на ВАС, Решение № 3402 / 11. 03. 2014 г. по адм. д. № 15008 / 2013 г. на ВАС, Решение № 2596 / 11. 03. 2015 г. по адм. д. № 1549 / 2014 г. на ВАС и др.

С оглед гореизложеното, считам че решението на АССГ не е недопустимо, а по същество следва да бъде оставено в сила.