Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационните жалби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН, Дирекцията) и Д. Е. Д. против решение № 1258/14.07.2015 г. по адм. дело № 1921/2014 г. по описа на Административен съд – Бургас.

С касационната жалба на ГДИН първоинстанционното решение е обжалвано в частта му, с която Дирекцията е осъдена да заплати на Д. Е. Д. обезщетение в размер на общо на 3 600 лв. за претърпени неимуществени вреди за преживяно унизително и недостойно отношение, вследствие противоправни действия и бездействия на служители на ГДИН, изразяващи се в неизпълнение на задълженията им по чл. 40, ал. 2, т. 1 и 3 във връзка с чл. 156 от ЗИНЗС и тези по чл. 150 от ППЗИНЗС за периода от 07.03.2013г. – 17.09.2014г. и неосигуряване на подходящи условия за провеждане на свижданията в затвора за периода 08.11.2011г.–27.03.2012г. и 01.07.2013г. до 17.09.2014г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Оплакванията на ГДИН са относно правилността на решението като постановено при необоснованост на правните изводи на съда и в противоречие с приложимия материален закон. Според този касатор, по делото не е доказано настъпването на реално претърпени вреди – промяна в психологическото и физиологично състояние на ищеца, което да е резултат от противоправни действия/бездействия на служители при ГДИН. Поддържа се, че видно от доказателствата по делото ГДИН, чрез служителите на затвора в Б., е работило за постигането на оптимално възможните условия за удовлетворяване исканията на ищеца във връзка с обезпечаване правата му като лице лишено от свобода, предприемайки възможните и разумни действия в тази посока. Твърди се, че съдът е извел необоснован извод за нарушаване на чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и че не е налице изтезание, жестоко...