Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнороцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано хо касационната жалба на Агенция "Митнници" против решение № 2233 от 02.04.2015г., постановено по адм. д. № 9503/2011г. по описа на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касацонни отменителнеи основаня по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на предявения иск.

О. [] чрез процесуалния си представител оспорва основателността на жалбата и моли съдът да остави решението в сила. Сочи, че решението валидно, допустимо и правилно, постановено е в сътветствие с приложмия материален закон, без допускане на нарушение на съдопроизводствените правила. В хода по същество, в пос. дкрепа на становище си представя и се позовава на решение от 18.04.2013г. по дело 65/2011 на С..

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касацонната жалба и неправилност на решението.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПк от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна.

Производството по делото е образувано по предявения иск от [фирма] против ответника Агенция "Митници" за заплащане обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 134 428, 77 лв., представляващи пропуснати ползи, изразяващи се в очаквано благоприятно изменение в имуществото на търговското дружество, в размер "равен на размера на печалбата от всеки инвестиран от дружеството лев или най-малкото в размер на законно определената лихва в случай, че средствата бяха на разположение на дружеството". Вредите се претендират като причинени вследствие от депозит във връзка с наложено адимнистративно наказание и отменени по съответния ред като незаконосъобразни 74 бр. административни актове - решения на началник Митница „Аерогара С., с които е определена по-висока от декларираната митническа стойност на стоките / описани по номера в исковата молба и приложени в класьор към делото/, съответно във връзка с които са били задържани като депозити за обезпечаване събирането на определените с решенията и по-висок данък добавена стойност.

Съдът е уважил частично исковата претенция на второто от двете предявени основания - до размер на 52 372.96 лв., която сума е приел за пропусната полза, равняваща се на лихвата върху задържаната като депозит във връзка с админстративното накзаване сума на ищеца, която сума съдът е приел за сигурен доход. Размерът на обезщетението е бил определен съобразно заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. От фактическа страна съдът е приел, че дружеството ищец е о съществило общо 74 вноса от Р. Т по представени към делото ЕАД, които са били предмет на митническа проверка (частична или пълна). При деклариране на стоките пред Митница „Аерогара С.", след извършен физически контрол на част от стоките, със становища от отдел „Тарифна политика" била определяна нова, по-висока митническа стойност. Въз основа на тях е бил определян и по-висок размер на ДДС. За да разрешат вдигането на стоките, този размер е следвало да се обезпечи от дружеството, поради което в по-голяма част от случаите плащането му предхожда или съвпада с датата на разрешаване на вдигане на стоките. В хода на същите и на основание чл. 6 от ЗМ, чл. 98, ал. 4, т.З и чл. 102 от ППЗМ, от вносителя са били изискани допълнителни документи, съдържащи доказателства относно размера на платената цена за стоките и спазване разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 4 от ЗМ. Въпреки, че от вносителя са представени документи, удостоверяващи декларираната и реално платената цена по вносовете, въпреки, че били представени и износните митнически декларации, потвърждаващи същата при износа, депозитите не са върнати. След представяне на тези доказателства с молби с вх.№2600-3699 / 29.07.2008 г. и с вх.№2600-3751 / 01.08.2008 г. изрично са искали от началника на Митница „Аерогара С." възстановяване на събраните депозити по всички 74 бр. ЕАД, като са изложили, че при вноса са представени необходимите документи, удостоверяващи стойността на стоките и въпреки това с решенията, описани в исковата молба и приложени по делото, всички издадени в периода от 07.10.2008 г., 24.10.2008 г. и 11.11.2008 г., на основание чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. с чл. 59, ал. 1 от АПК, и издадените становища на тарифна политика, решаващият орган определя нова МС за стоките за всяко ЕАД, както и по-висок размер на ДДС за тях. Всяко едно от решенията на началника на Митница „Аерогара С." / 74 на брой/ е било обжалвано и отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение на съда. Общата сума за депозит се равнява на 154 628.31 лв. Датите на връщане на депозитите са посочени в табличен вид в исковата молба и същите не се оспорват от ответната страна.

Така постановеното решение е валидно, но е недопустимо тъй като е постановено по отношение на ненадлежна страна. Видно от диспозитива на решението съдът е осъдил за сумата от 52 372.96 лв. Митница „Аерогара С.", която да заплати на ищцовото дружество, ведно с посочения размер на разноските по делото - 4975 лв. От исковата молба става ясно, че искът е бил насочен към друга страна - Агенция "Митници", която е била призовавана като ответник и е взела участие в това процесуално качество както пред първата инстанция, така и пред касационната инстанция. В съдебните протоколи от проведеното първоинстанционно производство е видно, че промяна на страните, по-точно на ответната страна не е извършена. По тази причина и съобразно нормите на чл. 172 и чл. 173 АПК решението следва да бъде постановено по отношение на страните, взели участие в съдебното производство, т. е. в решението осъдителният диспозитив следва да е постановен срещу Агенция "Митници", която е ответник, съобразно разпоредбата на чл. 205 АПК. Настоящата инстанция няма основание да приеме, че в случая е налице очевидна фактическа грешка при посочване на ответната страна, тъй като до предявяване на касационната жалба и провеждане на касационното производство процедурата по чл. 175, ал. 1 АПК не е била проведена, като същата може да се проведе само по инициатива на страните или по почин на съда, постановил сгрешеното решение. Митница "Аерогара - С.", която е осъдена за исковата сума не е била посочена като ответник от ищеца в исковата молба, съответно - не е била призовавана като страна и не е взела участие в производството пред първата инстанция, следователно и решението не следва да бъде постановено по отношение на тази страна. Нормите на чл. 203 и сл. АПК правят изрично разграничение между административната процесуална правосубектност и гражданскоправната процесуална правосубектност в исковото производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това разграничение е установено в разпоредбата на чл. 205 АПК, съгласно която искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Като е постановил решеинето си по отношение на ненадлежна страна, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили. Водим от горното Върховният административен съд РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 2233 от 02.04.2015г., постановено по адм. д. № 9503/2011г. по описа на Административен съд - София град.

Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.