О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 316

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 юни две хиляди и десета година в състав:

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 188/2010 година.

Производството е по чл. 286, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба подадена от В. Г. Д. и К. И. Д. срещу разпореждане от 17.02.2009 г. по гр. д. № 1478/2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което подадената от тях касационна жалба срещу решение по гр. д. № 1478/09 г. на същия съд е върната като просрочена. В жалбата е развит довод, че действителното връчването на съобщението за изготвеното въззивно решение е направено на 19.01.2010 г., на която дата касаторката се е подписала, че получава съобщението, но не е вписала и датата. Вторият довод, е за това, че срокът следва да се брои от деня следващ този на връчване на съобщението за изготвеното решение по аргумент от чл. 60, ал. 5 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съобщението за изготвеното въззивно решение е връчено на касаторите на 15.01.2010 г. като съобщението адресирано до В. Д. е връчено лично на нея, за което тя се е подписал, а съобщението, изпратено до К. Д., е връчено на съпругата му В., за което тя също се е пописала. В съобщенията като датата на връчване е посочена датата 15.01.2010 г. Други отбелязвания не са правени, не са представени и други доказателства за опровергаване верността на удостоверяването, поради което то не е опровергано, а твърдението на касаторите, че връчването...