№ 4546
гр. София, 10.10.2024 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 3568/2024 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. В. чрез адв. З. против определение № 408/02.07.2024 г. по ч. гр. д. № 351/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на касационен контрол определение на въззивен съд и е допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване съставът на ВКС, Трето гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното определение апелативният съд е потвърдил определение № 425 от 27.02.2024 г. по гр. д. № 6/2024 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е прекратено производството пред гражданския съд и делото е изпратено на Административен съд – Плевен по компетентност.
Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че Г. В. В. е предявил пред Окръжен съд – Плевен иск против служител на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) в Надзорно охранителния състав към затвора в [населено място] за обезщетение на неимуществени вреди, основан на твърдения, че ответникът при всяко свое нощно дежурство упражнява психически тормоз с действия, в нарушение на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Етичния кодекс на държавния служител на ГДИН. Констатирал е, че ищецът сам е квалифицирал иска си като такъв по чл. 45 ЗЗД, но изцяло е споделил направения от първата съдебна инстанция извод за неподведомственост...