Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр.София, 03.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, състав на Второ отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
Г. Н.
изслуша докладвано от съдия Г. Н. гр. д. № 5463 по описа на ВКС, ГК, Четвърто отделение за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 251 ГПК.
С молба вх.№ 7606 от 21.08.2018 г. (регистрирана и с вх.№ В-1382 от 21.08.2018 г. по описа на ВКС, служба „Регистратура”), подадена от П. Х. Н. - У. и уточнена с молба вх.№ 8758 от 11.10.2018 г., е заявено искане да бъде тълкувано постановеното по настоящото дело решение № 330/17 г. от 12.01.2018 г.
При условията на чл. 251, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от ответниците по молбата за отмяна И. Н. М. и Л. И. М. чрез адвокат В. К. от САК, които считат, че искането за тълкуване е неоснователно.
Останалите ответници по молбата не са депозирали отговори по реда на чл. 251, ал. 3 ГПК.
Молбата е процесуално допустима, доколкото решение № 330/17 г. от 12.01.2018 г. не се ползва с изпълнителна сила и съответно уредената с чл. 251, ал. 2 ГПК процесуална пречка за извършването на тълкуване в случая е неотносима.
Съдът преценява, че разглеждането на молбата не изисква провеждането на открито съдебно заседание.
Разгледана по същество, молбата за тълкуване е неоснователна.
Тълкуването е способ за отстраняване на неяснота в постановен от съда акт. Тази неяснота следва да съществува в диспозитивната част на акта, като при отстраняването й отправна точка представлява изразеното в неговите мотиви.
В случая, с решение № 330/17 г. от 12.01.2018 г. по гр. д.№ 5463/2015 г. по описа на ВКС, ІV г. о. е постановено, че се „ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх.№ 1060955 от 17.06.2015 г., подадена от П. Х. Н. - У. срещу влязлото в сила на 30.07.2014 г. решение от 24.01.2014 г., постановено по в. гр. д.№ 10549/2011 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV „д” въззивен състав”. В мотивите е указано, че молбата е квалифицирана като такава по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което отменително основание молителката е обосновала с постановеното Решение № 117 от 10.11.2015 г. по гр. д.№ 710/2015 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. Съдът е приел, че това решение не материализира нито ново обстоятелство по смисъла на първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито „ново писмено доказателство” по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и е изложил съображенията, въз основа на които е формирал този извод. Така формираната и обективирана правораздавателна воля е ясна, поради което не се налага да бъде подлагана на тълкуване.
Съдържанието на самата молба за тълкуване също не разкрива наличието на съмнение у подателя й относно смисъла на решение № 330/17 г. от 12.01.2018 г. Видно е, че молбата е продиктувана от несъгласието на молителката П. Х. Н. – У. с постановения правен резултат и обосновалите го съображения в мотивите, както и желанието й да преодолее неговата неотменимост посредством обжалване. Тълкуването, обаче, е призвано единствено да изчисти изявената от съда воля от неяснота (каквато в случая отсъства), а не е способ за изменяване или отменяване на съответния акт.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за тълкуване на решение № 330/17 г. от 12.01.2018 г. по гр. д.№ 5463/2015 г. по описа на ВКС, ІV г. о., регистрирана с вх.№ 7606 от 21.08.2018 г. и с вх.№ В-1382 от 21.08.2018 г. по описа на ВКС, служба „Регистратура” и уточнена с молба вх.№ 8758 от 11.10.2018 г. – всички те, подадени от П. Х. Н. – У..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: