О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 4914

гр. София, 30.10.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 30.09.2024 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2. Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдията Павков ч. гр. д.№ 3635 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. А. А., чрез пълномощник адв. Н. И. Т. против определение № 2007/18.07.2024 г. постановено по в. ч.гр. д. № 1973/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено протоколно определение от 11.06.2024 г. по гр. д. № 457/2023 г. на Районен съд – Пловдив за прекратяване на производството по делото, поради неподведомственост на спора на българския съд.

В частната касационна жалба се поддържа, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката счита, че няма правна логика английски съд, непознаващ българското право, да издава административно разрешение, което да служи само за пред българската администрация, вкл. за пътувания от България и за издаване на български паспорт. Твърди, че българските съдилища са били длъжни служебно да приложат чл. 9 от Конвенцията по мерките за закрила на личността и имуществото на детето. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „ компетентен ли е българският съд да постанови решение, заместващо съгласието на родител пред българските административни органи, вкл. за издаване на задграничен паспорт на дете с обичайно местопребиваване във Великобритания, както и за пътуването му, без ограничения в броя на пътуванията, продължителността и времето, през което ще се осъществяват, до държавите членки на Европейския съюз и до Великобритания, за срок до навършване на пълнолетие; „длъжен ли е българският съд да приложи служебно чл. 9 от Конвенцията /Ако органите на договарящите държави, посочени в чл. 8, ал. 2, сметнат, че имат повече възможности в конкретния случай да съобразят как най-добре да се защити висшият интерес на детето, то те могат: - да замолят компетентния орган на договарящата държава, в която е обичайното местопребиваване на детето пряко или посредством централния й орган, да им се позволи да упражняват компетентност за вземане на мерките за закрила, каквито те считат за необходими. Позова се и на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 от ГПК, доколкото счита, че само от прочита на атакуваното решение се установява, че въззивният съд не е приложил чл. 9 от Конвенцията, както и че няма как съд на чужда държава да дава разрешение, което да послужи пред българската администрация.

Ответникът по жалбата Джейм Е. не взема становище.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира частната касационна жалба за процесуално недопустима в частта досежно претенцията по чл. 127а СК вр. с чл. 76, ал. 9 ЗБЛД за заместване съгласието на ответника за издаване на паспорт на детето и за пътуване на детето извън страната. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК /редакция ДВ бр.8/2017г./, въззивните решения в производства по чл. 127а СК не подлежат на касационно обжалване, а според разпоредбата на чл.274 ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно в частта, касаеща прекратяване на производството по претенциите по чл. 127а СК въззивното определение не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба и в тази й част същата е недопустима.

Отделно от това в допустимата част за лишаване на ответника от родителски права по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, не следва да бъде допускана до разглеждане. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд с обжалваното определение/ решение по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Нито един от поставените от жалбоподателката правни въпроси нямат отношение към решаващия извод на въззивната инстанция в подлежащата на касационно обжалване част от определението - за липса на международна компетентност на българския съд по въпросите по чл.132, ал. 1, т. 2 СК за лишаване на ответника от родителски права по отношение на роденото на 31.03.2009 г. от брака на страните дете Ейнджъл А. Е.. Въпросите на жалбоподателката касаят единствено изключената от касационен контрол, съгласно приетото по – горе, компетентност на българския съд по претенциите по чл. 127а СК.

Предвид изложеното, частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Водим от горното, съставът на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на М. А. А. срещу определение № 2007/18.07.2024 г. постановено по в. ч.гр. д. № 1973/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: Членове: 1. 2.