Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от [фирма], представлявана от юрк. И. К., против решение № 7581/04.12.2015 г. по адм. д. № 5511/2015 г по описа на Административен съд София град. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – чл. 106, ал. 1, т. 3 от ЗГР и чл. 4 от ЗЗЛД. Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата като административният орган бъде задължен да издаде исканото удостоверение за наследници. Претендират се разноски.

Касационният жалбоподател, [фирма]- [населено място], редовно призован, се представлява от юриск. К., който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решения по съображения, подробно изложени в касационната жалба.

Ответникът по жалбата, Кметът на район "Л.” при СО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения.

Производството пред Административен съд – София град е образувано по жалба на [фирма]- [населено място] срещу мълчалив отказ на кмета на район „Л.”, Столична община да се произнесе по искане с вх. № АО-1700-9 от 08.05.2015 г. за издаване на удостоверение за наследници на А. С. С., ЕГН [ЕГН] - кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2009г. Искането е основано на интереса на банката да потърси по съдебен ред срещу наследниците на С. правата на банката, произтичащи от непогасени задължения по кредитния договор.

В мотивите на обжалваното решение съдът е разграничил правната регламентация, дадена в нормата на...