Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия и договарящ орган на Оперативна програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007 -2013 г." срещу решение № 5595 от 10.08.2016 г. по адм. д. № 10704/2015 г. на Административен съд София - град, с което е отменено по жалба на [фирма] решение № РД-16-947/08.07.2014 г. на главния директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност” към Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ) и ръководител на Управляващия и договарящия орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007-2013 г. и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски по приложен списък.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 01.09.2016 г., в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при връчено съобщение за решението на 19.08.2016 г. Разгледана по същество е основателна.

За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че спорният въпрос по делото се свежда до това дали [фирма] има статут на институционален инвеститор, в който случай по отношение на него би било приложимо изключението по чл. 4, ал. 4, т. 5 от ЗМСП и това дружество не би се считало за партньор на "Т. [фирма], от отговора на който въпрос зависи дали законосъобразно [фирма] не е прибавило в СОП за 2012 и 2013 г. данните за това предприятие в съответния пропорционален дял и оттам дали е налице основание да се откаже предоставянето на безвъзмездна финансова помощ.

Посочил, че според § 1, т. 5 от ДР на...