Образувано е по касационната жалба на J. WiesIaw Jacak от Р. П, подадена чрез пълномощник, против решение № 27 от 08.03.2016 г. по адм. д.№521/2015 г. по описа на Административен съд - Видин, с което съдът е отхвърлил жалбата на полския гражданин срещу заповед № РД-14-3277/ 18.11.2015 г. на главен инспектор "ОО "АА" - В. за прилагане на принудителна административна мярка "временно спиране на моторно превозно средство" по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б"г" ЗАвтП. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е проверил законосъобразността на административния акт съобразно императивните разпоредби на ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ). Като не е съобразил допуснатите съществени процесуални нарушения при издаване на акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадена процесната заповед, съдът е достигнал до неправилен правен извод. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът - главен инспектор в Областния отдел "Автомобилна администрация", В., не изразява становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
Предмет на първоинстанционен съдебен контрол е заповед №РД-14-3277/ 18.11.2015 г. на главен инспектор "ОО "АА" - В., с която органът е приложил принудителна административна мярка "временно спиране на моторно превозно средство" по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б"г" ЗАвтП - сваляне на предната табела с рег.№WGM-2RXY и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство и документите, свързани с извършения превоз, до заплащане на наложена с НП № 25-0000239/ 18.11.2015 глоба в размер на 1500 лв., и определяне място на домуване. Автомобилът е управляван от полския гражданин J. WiesIaw Jacak.
Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства. Приел е, че с АУАН № 206451/18.11.2015 г. контролните органи са констатирани допуснато от водача на превозното средство нарушение на ЗАвтП (ЗАКОН ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) и Регламент №3821/2008 г. Безспорно е установено, че на водача е наложена административна санкция глоба с издадено в производство по ЗАНН наказателно постановление. Не е спорно, че водачът - чужд гражданин няма постоянен адрес в страната и не е заплатил глобата към момента на издаване на заповедта. При тези данни съдът е заключил, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, с оглед приложените писмени доказателства; в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 106а ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като същите имат за цел да преустановят дейността по превоз на пътници или товари, извършвани в нарушение на законовите изисквания. Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 3, б.„г“ ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно спиране от движение на МПС, с което се извършва превоз на пътници или товари, когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Р. Б – до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение.
Правилен е първоинстанционният извод, че са изпълнени основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „г“, вр. ал. 2, т. 2, 3 и 4 ЗАв. След обсъждане на относимите за конкретния спор доказателства съдът обосновано е заключил, че жалбоподателят има издадено наказателно постановление, по силата на което му е наложена административна санкция - глоба. Същият няма постоянен адрес в страната. Административното наказание, наложено с наказателното постановление, е за извършено нарушение по чл. 15, §8 от Регламент 3821/85 и с него му е наложена глоба 1500лв., която към момента на издаване на оспорената заповед не е платена.
Неоснователни са касационните възражения във връзка с приложимостта на ЗАНН и НПК, тъй като производството по издаване на оспорения административен акт, с който е приложена принудителната административна мярка, е по реда на АПК. Производството по издаване на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б.”г” от ЗАвП се развива по правилата на АПК, докато производството по налагане на административно наказание е по реда на ЗАНН. В първата хипотеза се издава индивидуален административен акт и се цели бързина на производството, за да се спре дейността по превоз на пътници или товари, в нарушение на законовите изисквания. Във втория случай се упражнява санкционно правомощие на държавата и се развива самостоятелно административнонаказателно производство, приключващо с правораздавателен акт.
По своята същност принудителните административни мерки са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове. Те се различават от принудителното изпълнение на административните задължения, които черпят основанието си от акта, чието обезпечаване и изпълнение подпомагат. Принудителните административни мерки винаги се налагат със самостоятелен административен акт. Този акт поражда за адресата отделни самостоятелни задължения, които подлежат на изпълнение. Принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Тези мерки са действия на администрацията по прилагането на диспозицията на съответната правна норма за разлика от принудата, изразена като административно наказание, която е по прилагане на санкцията на правната норма. Принудителните административни мерки за разлика от наказанията могат да се прилагат не само при извършване на нарушения, но и при непосредствена опасност от извършването на такива нарушения, и за предотвратяване на вредните последици от тях.
В производството пред административния съд оспорващият не е представил доказателства, установяващи релевантния за конкретния спор факт - че към момента на издаване на административния акт е заплатил глобата, определена с наказателно постановление, или че има постоянен адрес в Р.Б.П пред касационната инстанция копие от решение по адм. д.№1316/2015 г. на РС - Видин не е официално заверено, нито има данни дали решението е влязло в сила.
Съответен на закона е първоинстанционният извод, че оспореният административен акт, с който е приложена принудителната административна мярка, е в съответствие с целите на ЗАвП с оглед незабавно преустановяване на дейността, свързана с нарушения при извършване на превоз на товари и пътници, което е и в обществен интерес и пряко относим към сигурността на движението и запазване на здравето и живота на участниците в движението. Правнозначимите факти са установени с допустими доказателствени средства по смисъла на чл. 39 и чл. 171, ал. 1 АПК, при спазване на изискванията на чл. 44, ал. 2 и чл. 36 АПК.
Що се отнася до твърдението на касатора, че АУАН е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, съдът следва да посочи, че актът за установяване на административно нарушение е официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му и се ползва, до доказване на противното, с доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства и факти. Доказателствената тежест за тяхното оборване е на касатора, а той не е сторил това. Съдът правилно е приел акта като фактическо основание за издаване на оспорената заповед и е ценил същия в съвкупност с представените по делото доказателства. Предвид съдържанието на оспорваната заповед и АУАН, основателно административният съд е отбелязал, че същата е мотивирана (ТР №16/75г. ОСГК на ВС).
Изложеното по-горе води до извод, че в случая са били налице материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. б.“г“ и ал. 2, т. 2, т. 3 и т4 ЗАвП за прилагане на ПАМ – водачът не е притежавал разрешително за международен транзитен превоз на товари на територията на Р. Б, същият е чужд гражданин, извършил нарушение на ЗАвП, за което му е съставен АУАН, наложена му е глоба с НП и който няма постоянен адрес на територията на Р. Б.
С оглед характера на принудителната мярка, същата може да бъде отменена от органа, който я е издал, при настъпване на основания за това - заплащане на наложената глоба или отпадане на основанието за налагане на административната санкция. Към момента на издаване на оспорената заповед са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ.
Предвид изложеното първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор разноски за касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27 от 08.03.2016 г. по адм. д.№521/2015 г. по описа на Административен съд - Видин. Решението е окончателно.