О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5410

гр. София, 25.11.2024 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова ч. гр. дело № 3657 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. В., подадена чрез назначения му от съда процесуален представител адв. Б. З., срещу определение № 419 от 08.07.2024 г. по ч. гр. д. № 330/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение № 453/29.02.2024 г. по гр. д. № 478/2023 г. на Окръжен съд - Плевен, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Плевен.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: „носи ли физическо лице на служба надзирател в Затвор деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД, ако с действията си е причинило неимуществени (морални) вреди на затворник, изтърпяващ наказание лишаване от свобода?“. В допълнение излага доводи за очевидна неправилност на обжалвания акт – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт.

Въззивният съд констатирал, че в подадената от жалбоподателя исковата молба били изложени...