Производството е по гл. ХІІ на АПК.
Образувано е по жалба на заместник директора на ТД на НАП – П., представен от юрисконсулт З. Х., срещу решение № 43/15.02.2016г. на Административен съд Смолян по административно дело № 287/2015 г., с което е отменена заповед № 143051-Г-153584/21.03.2015г. на заместник директора на ТД на НАП – П.. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според касатора е осъществен фактическия състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ с оспорената заповед, като при издаването й не са допуснати нарушения. Иска отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.
При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:
С оспорената пред Административен съд Смолян заповед по отношение на [фирма] са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект за стопанисвания от него хотел „Е.“ в к. к. П. и е забранен достъпа до него за срок от 1 месец. Административният акт е мотивиран с извършването от търговеца на 01.02.2015 г. на нарушение по чл. 118 ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В обстоятелствената част на акта като нарушение е описано неиздаването от регистрирания в търговския обект наличен и работещ ЕКАФП на фискална касова бележка при плащане с карта чрез ПОС терминал за извършена продажба на услуга. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
За да отмени заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е...