Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Ж. Г. Г., понастоящем в З. Б, против решение № 13/10.01.2017 г. по адм. д. № 127/2016 г. на Административен съд - Плевен. Твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Като конкретно нарушение по делото сочи отказа на съда да назначи съдебно-техническа експертиза, която да установи жилищната площ в килията. Счита, че доказателствата по делото напълно установяват твърденията му за дискриминационно отношение спрямо него.

Ответникът - ГДИН, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище по делото оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба и частната жалба са допустими, а по същество са неоснователни. Съдът обосновано е приел, че дискриминация не е налице. Изтърпяването на наказанието „доживотен затвор“ изисква определена изолация на осъденото лице, която в случая не го е поставила в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица. В конкретния случай не са налице основанията на чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр., поради което решението следва да остане в сила.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано е по реда на чл. 71, ал. 1-3 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) с искане да бъде установено дискриминационно третиране по признак ”лично положение”, да бъде осъден ответникът да прекрати нарушението и в бъдеще да се въздържа от такива действия, както и да му бъде присъдено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в периода от 01.06.2009 г. до 08.01.2011 г. в размер на 5000 лв.,...