Образувано е по касационни жалби на Окръжна прокуратура Плевен и на Началника на РДНСК-Северозападен район чрез неговия пълномощник срещу решение №269/22.06.2017 г. по адм. д. № 300/2017 г. на Административен съд Плевен. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендират от съда отмяната му.

Ответниците по касационните жалби М. Г. Х. и К. Г. М. не вземат становище.

Ответницата З. М. М. чрез процесуалния си представител намира касационните жалби за неоснователни.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срок и е са процесуално допустими.

За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от З. М. М. срещу заповед № ДК-10-СЗР-7/15.03.2017 г. на началника на РДНСК-Северозападен район, с която е прогласена нищожността на издадения от главния архитект на Община-П. А за узаконяване № 1/12.08.2014 г. на строеж: „Пристройка и нов покрив на съществуваща жилищна сграда“ находящ се в УПИ [номер] и УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], [община], област П., по протест на Окръжна прокуратура-Плевен.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Със заповед № ДК-02-СЗР-94/29.06.2012 г. на началника на РДНСК-Северозападен район на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено на З. М. М. да премахне незаконен строеж "пристройка и нов покрив на съществуваща жилищна сграда“, находящ се в УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], [община]. Заповедта е влязла в сила на 14.03.2013г. с постановяване на решение № 3612/14.03.2013 г. по адм. д. № 1045/2013 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение №681/06.12.2012 г. по адм. д. № 657/2012 г. на Административен съд Плевен за отхвърляне на жалбата на З. М. М. срещу заповедта за премахване на незаконния строеж. По заявление на З. М. М., М. Г. Х. и К. Г. М. от 02.10.2013 г. е издаден обявеният за нищожен акт за узаконяване. Съдът е приел, че същият е унищожаем, но не нищожен, тъй като е постановен в противоречие с разпоредбите на §127 от ПЗР на ЗИДЗУТ т. е. налице е несъответствие със закона, тъй като с оглед датата на изграждане на строежа тази норма не е приложима. Според съда влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж не е процесуална пречка за подаване на заявление за узаконяване, тъй като мотивите на съдебния акт нямат задължителна сила, а и решението е влязло в сила след датата на влизане в сила на §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. На последно място, не е налице и идентичност между обекта, предмет на премахване като незаконен и узаконения обект. В заповедта за премахване на „пристройка и нов покрив на жилищна сграда” строежът се намира се УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], а в акта за узаконяване се узаконява „пристройка и нов покрив на съществуваща жилищна сграда“, находяща се в и УПИ [номер] УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място]. Решението е материално незаконосъобразно:

Не съответства на закона направеният от съда извод, че наличието на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж не е релевантно обстоятелство, което да е пречка за узаконяване на същия строеж при условията на § 127, ал. 2 и следващите ПЗР ЗИДЗУТ. Разпоредбата е с материалноправен характер и се прилага занапред. Не само издадените и влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи преди датата на влизането на нормата в сила – 26.11.2012 г., представляват основание за отказ за издаване на акт за узаконяване, но и заповедите, влезли в сила при действието на посочената норма. След като влезлите в сила заповеди преди действието на нормата на пар. 127 ПЗРЗУТ са пречка за издаване на акт за узаконяване, на още по-голямо основание такава пречка са влезлите след влизане в сила на нормата на пар. 127, ал. 2 ПРЗУТ заповеди за преамахване на незаконен строеж. В случая заповедта е потвърдена с влязло в сила съдебно решение, в което строежът е признат за незаконен и по отношение на него са отречени предпоставките за търпимост и узаконяемост. Всяко влязло в сила съдебно решение поражда правни последици, които следва да бъдат зачетени и не могат да бъдат ревизирани чрез издаването на нов административен акт - в случая с акт за узаконяване. В този смисъл издаденият административен акт е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като е в противоречие с влязло в сила съдебно решение.

Съгласно § 127, ал. 2 ПЗР ЗУТ строежи по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закон за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. Цитираната разпоредба е материалноправна и е приложима за всички случаи на незаконни строежи, извършени в периода от 01.07.1998 г. до 25.07.2003 г., т. е. разпоредбата касае периода до влизане в сила на пар. 184, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ /ДВ.бр. 65/2003г.-25.07.2003г./ От доказателствата по делото безспорно се установява, че процесният строеж е извършен в периода 2009- 2011г. и не се обхваща от материалноправните предпоставки на разпоредбата на пар. 127, ал. 1 ПЗЗУТ във връзка с пар. 184 ПЗРЗУТ. Строеж, извършен след 25.07.2003 г. не може да бъде узаконен поради липса на законова основа за това. Узаконяването му е недопустимо, поради което издаденият в противен смисъл акт за узаконяване като лишен от законова опора е нищожен.

На последно място, приетата от съда липса на идентичност между строежа, предмет на заповедта за премахването му и акта за узаконяване, не е налице. Касае се за строеж, пристройка на сграда, разположена на уличната регулация при свързано застрояване в УПИ [номер] и УПИ [номер], извършена в УПИ [номер] и навлизаща в съседния УПИ [номер] с около 3, 10 м, с изцяло нов покрив. Поради това предметът на двата административни акта е идентичен.

Предвид изложеното, като е приел липсата на предпоставките за нищожност на постановения акт за узаконяване, съдът неправилно е приложил материалния закон. Актът за узаконяване е нищожен като издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение, без законова опора и извън обхвата на нормата на пар. 127, ал. 2 и пар. 184 ПРЗЗУТ, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на жалбата срещу обявения с оспорената заповед за нищожен акт за узаконяване № 1/12.08.2014 г. на строеж: „пристройка и нов покрив на съществуваща жилищна сграда“, находящ се в УПИ [номер] и УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], [община], област П..

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №269/22.06.2017 г. по адм. д. № 300/2017 г. на Административен съд Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. М. М. срещу заповед № № ДК-10-СЗР-7/15.03.2017 г. на началника на РДНСК-Северозападен район, с която е прогласена нищожността на издадения от главния архитект на Община-П. А за узаконяване № 1/12.08.2014 г. на строеж: „Пристройка и нов покрив на съществуваща жилищна сграда“, находящ се в УПИ [номер] и УПИ [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], [община]. Решението е окончателно.