Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на [фирма],със седалище и адрес на управление [населено място],чрез адв.К. срещу решение №1201 от 29.06.2017 г. по адм. дело №253/2017 г. на Административен съд-Бургас. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на оспорения отказ изх. № 20-76228-22.12.2016 г.,ведно със законните последици.

Ответникът началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/-Бургас не ангажира становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение, като постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустими, а разгледана по същество се явяваа неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касатор срещу отказ изх. № 20-76228-22.12.2016г. на началника на СГКК -Бургас за изменение на КККР,одобрена със заповед № РД-18-5624.08.2006г. на изп. директор на АГКК за поземлен имот с идентификатор [номер] досежно трайното предназначение на територията от „горска“ в „урбанизирана“. Прието е, че оспореният отказ е издаден от компетентния адм. орган и при наличие на визираните в акта законови и фактически пречки за допускане на исканото от [фирма] изменение по заявление рег. № 01-71527 от 12.03.2016 г. След обстоен анализ на приложените по адм. преписка документи, обсъдени във връзка с приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, административният съд е приел, че процесния имот с идентификатор [номер] е съсобствен между заявителя и Държавата, хронологически попадащ в горски фонд, с начин на трайно ползване „за стопански двор“,с изградени преди одобряване на КККР сгради с обслужващо предназначение за стопански нужди. Установено е, че територията не е урегулирана с ПУП,вкл. съседните имоти и не е провеждана процедура за изменение по чл. 73 и сл. от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) /ЗГ/.Изведен е решаващият правен извод на съответствие на оспорения отказ с презумцията на чл. 25 ЗКИР,поради необорването й с надлежни доказателствени средства.

Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно,

Безспорно е установено по делото, че процесният имот с идентификатор [номер] е извън регулация, като за територията не е одобрен Общ устройствен план, който по реда на чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗУТ във връзка с чл. 43, ал. 1, т. 4 ЗКИР

да определя различно от посоченото в КККР трайно предназначение на територията, в която попада имота. Следователно, както правилно е прието от адм. орган и административният съд, няма основание за изменение с отразяване на трайно предназначение „урбанизирана“ територия.

Доводът по касационната жалба, че имота е извън ЛУП не е достатъчен за да обоснове попадането на имота в заявената в искането на изменение на КККР „урбанизирана“ територия, за което следва да са налице или предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗУТ във връзка с чл. 43, ал. 1, т. 4 ЗКИР / одобрен и влязъл в сила ОУП/ или да е проведена процедура по чл. 73 и сл. от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ).

Неоснователно е и възражението, че имота е бил регулиран /най-вероятно/ към момента на застрояването му от държавата, тъй като застрояване на „стопански двор“ с обслужващи дейността му постройки от вида на описаните в имота / едноетажен масивен навес с площ 432, 00 кв. м, метален навес с площ 461, 00 кв. м, навес за фураж с площ 461, 00 кв. м. и склад за бензин с площ 97, 00 кв. м/ не предполага задължително изработване на ПУП. Освен това искането за изменение на КККР следва да се базира на безспорни доказателства, а не на предположения.

Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1201 от 29.06.2017 г. по адм. дело №253/2017 г. на Административен съд-Бургас. Решението е окончателно.