Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Н. А., срещу решение № 2168/15.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1987/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, с доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по жалбата, кмет на О. П, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по оспорването от С. А. на заповед № 16ОА-185725.07.2016 г. на кмета на О.П.С заповедта на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОбС/ и чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 5 от НУРУЖННОЖП на Общински съвет Пловдив, във връзка с решение прието с Протокол № 3 от 20.04.2016 г. на Комисията по чл. 30, ал. 1 от НУРУЖННОЖП е разпоредено прекратяване на договора за наем, сключен между О. П и С. А., наемател на общинско жилище от фонд „Резервен”, находящо се в [населено място].

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователно оспорването на заповедта. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на относимия материален закон. Съдът е направил правния извод, че са налице основанията на чл. 46, ал. 1, т. и т. 6 от ЗОбС за прекратяване на...