Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Кмета на Община – гр. С.,представляван от юриск. Г. срещу решение № 169 от 13.10.2017 г., постановено по адм. дело № 70/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отменена заповед № РД-15-656/06.03.2015 г. на кмета на община - Сливен. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу обжалвания административен акт. Счита, че след като не е оборена доказателствената сила на представения АЧОС и към момента на изземване на процесния имот няма конкуриращи се титули на правото на собственост, решението се явява неправилно и необосновано. Съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОС, според която общината доказва правото си на собственост върху недвижими имоти със съставените актове за общинска собственост, а съгласно ал. 2 от същата законова разпоредба, акта за общинска собственост е официален документ. Съответно обстоятелствата, констатирани в акта за собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Дали описания в АОС имот действително е общинска собственост, т. е дали отразеното в него е съответно на действителното фактическо и правно положение, подлежи на установяване по общия исков ред. В касационната жалба, касаторът се позовава и на установената съдебната практика.
Редовно призована за съдебно заседание, М. И. К. не се явява и не се представлява. Представена е подробна писмена защита по същество на спора и се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура...