Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция [ЮЛ], подадена чрез пълномощник, против решение № 2513 от 13.04.2017 г. по адм. д.№1663/2016 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил заповед № 07/ 29.01.2016 г. на изпълнителния директор и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът е извършил преценка на целесъобразността на административния акт. Според касатора съдът е тълкувал и приложил неправилно разопредбата на чл. 30, ал. 4 от ЗФИ (ЗАКОН ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ), тъй като със заповедта се определят спечелилите конкурса проекти в съответствие с общия размер на отпуснатите финансови средства. Финансовата комисия може само да определи конкретния размер на тези средства за всеки проект. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от [фирма] жалба бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноските по делото.
О. [], чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по подробно изложени в писмен отговор съображения. Иска присъждане на съдебните разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:
По делото няма спор за факти. Страните спорят по приложението на закона.
Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка в съответствие с представените по делото доказателства. Посочил е, че със заповед №123/13.12.2013г. изпълнителният директор на ИА [ЮЛ] е определил дати за провеждането на конкурсните сесии на ИА [ЮЛ]. За проекти за игрални филми, вкл. дебюти и идеи за развитие на сценарий и подготовка на проект, са определени две конкурсни сесии през 2014г. Посочени са и сроковете за подаване на документи. Общият размер на финансови средства за разпределение на конкурсните сесии на Националните художествени комисии за подпомагане на конкурсни проекти за първа и втора сесия за игрален филм е определен на по 5 000 000 лв. за конкурсна сесия, при максимален размер на отпусканите безвъзмездни средства за пълнометражен игрален филм до 1 120 000 лв. С последваща заповед изпълнителният директор е изменил размер на финансови средства за втора конкурсна сесия за игрални филми - общо в размер на 7 000 000лв. По делото не е спорно, че съставът на комисиите е определен с надлежни заповеди на изпълнителния директор.
Безспорно е, че [фирма] е кандидатствал с проект за игрално кино - „Двоен образ“. Този проект, заедно с останалите 12 проекта, е разгледан от НХК. Съгласно протокол № 7 от 11.12.2014г., изготвен въз основа на оценъчните карти на членовете на комисията, проектът на дружеството е получил 530.50 точки обща оценка и средна оценка 59.00. С този резултат е класиран на единадесето място.
От данните по делото съдът е установил, че със заповед № 244/13.12.2014 г. на изпълнителния директор на ИА [ЮЛ] проектът "Двоен образ" не е допуснат до финансиране. Тази заповед е отменена по съдебен ред с влязло в сила решение.
С оспорената пред първоинстанционния съд заповед №07/29.01.2016г. на изпълнителния директор на ИА[ЮЛ], издадена на основание чл. 28, ал. 3 и чл. 30, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗФИ и чл. 16 от Устройствения правилник на ИА[ЮЛ], проектът "Двоен образ", продуциран от [фирма], със средна оценка 59, 57, отново не е допуснат до финансиране по чл. 30, ал. 4 ЗФИ. Според административния орган, с оглед определения лимит за цялата сесия и на основание чл. 30, ал. 4 ЗФИ, до финансиране са допуснати първите пет проекта /от общо 11 одобрени проекта/ в тази категория с общ заявен размер на помощта от 5 690 000лв., като за останалите четири категории проекти остатъкът от определения размер на помощта е 1 310 000лв. Според класирането проектът „Двоен образ“ е на единадесето, последно място. Тъй като бюджетният лимит бил изчерпан, административният орган е посочил, че за него не могат да бъдат осигурени средства за финансиране.
Първоинстанционният съд е приел в изводите си, че според разписаната в Закон за финансовата индустрия процедура в глава пета "Държавно подпомагане на филмовата индустрия" класирането на проектите се извършва самостоятелно за всеки един проект, като законът не поставя ограничения на броя на класираните проекти. Класирането е ограничено само по отношение на нормативно установения размер на оценката. Проектите за финансиране не се състезават за ограничен брой места. Те се оценяват от Националната художествена комисия по точно определени в закона критерии. Съгласно чл. 16, ал. 7 и ал. 8 от Устройствения правилник на ИА [ЮЛ], Националната художествена комисия класира филмовите проекти, събрали повече от 50 на сто от общия брой точки по оценъчните карти по приложение № 3, от които онези, получили над 70 на сто от максималния брой точки от обобщената оценъчна карта, се предлагат на изпълнителния директор на агенцията за издаване на заповед по чл. 30, ал. 4 от ЗФИ (ЗАКОН ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ) с мотивирано решение. Именно за тези проекти изпълнителният директор, на основание чл. 30, ал. 4 ЗФИ издава заповед, с която определя спечелилите конкурса проекти в съответствие с общия размер на финансовите средства по чл. 30, ал. 2, т. 2. Комисията по чл. 30, ал. 5 ЗФИ определя конкретните финансови средства, които се отпускта за всеки одобрен проект. Въз основа на нейното решение изпълнителният директор издава последваща заповед - тази по чл. 30, ал. 6 ЗФИ за конкретния размер на финансовата помощ за всеки одобрен за финансиране проект.
В съответствие с доказателствата и след анализ на приложимия материален закон, административният съд е приел, че обстоятелството дали финансовите средства са достатъчни или не за всеки проект се установява след решение на финансовата комисия по чл. 30, ал. 5 ЗФИ. Изпълнителният директор, в оспорената заповед по чл. 30, ал. 4 ЗФИ, е изложил мотиви, относими към акт по чл. 30, ал. 6 ЗФИ. Тези мотиви, според съда, са неотносими към основанията на издадената заповед по чл. 30, ал. 4 ЗФИ. Решението е правилно.
Административният орган не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, поради което изложените от касатора твърдения за липса на средства поради изчерпване на бюджетния лимит, са неотносими към предмета на спора. Ако административният орган беше спазил критериите изрично посочени в чл. 27 ЗФИ, не би се стигнало до тази ситуация. Наличието на висящо съдебно производство за част от проектите е било основание за спиране на административното производство, в съответствие с чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, преди издаването на заповед по чл. 30, ал. 6 от ЗФИ. Ако административният орган беше спазил разпоредбите на ЗФИ и АПК, не би се стигнало до изчерпване на бюджетния лимит за съответната година. Правилен е изводът на АССГ, че дали финансовите средства са достатъчни или не за всеки проект, може да стане ясно едва след решение на финансовата комисия по чл. 30, ал. 5 ЗФИ където изрично е предвидено, че проектите, определени в заповедта на изпълнителния директор на агенцията по чл. 30, ал. 4, се разглеждат от финансовата комисия, която предлага на изпълнителния директор мотивирано решение за размера на държавното подпомагане за всеки отделен проект. С акта по чл. 30, ал. 4 ЗФИ се определят носителите на субективното право на финансиране в законово установените минимални и максимални рамки. С него конкретният размер на финансовата помощ не се определя.
Неоснователно е касационното възражение, че съдът недопустимо се е произнесъл по целесъобразността на административния акт. АССГ е проверил спазени ли са изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Правилен е изводът, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Мотивите на административния акт, издаден на основание чл. 30, ал. 4 ЗФИ, не кореспондират със закона. Изложеното от административния орган не съответства и на доказателствата по административната преписка. Съгласно чл. 28, ал. 6 /в приложимата редакция/ ЗФИ размерът на средствата за държавно подпомагане на български филм не трябва да надвишава 50 % от бюджета на проекта. Но законът не въвежда изискване във всички случаи одобрените проекти да получават сумите в максималния, заявен от тях, размер. Именно затова законодателят, в процедурата по чл. 30 ЗФИ, е предвидил правомощие на изпълнителния директор да издаде две заповеди - по чл. 30, ал. 4 и по чл. 30, ал. 6 ЗФИ. С първата заповед административният орган преценява одобрените от Националната художествена комисия проекти в рамките на общия размер на финансовите средства. Впоследствие, след преценка на Финансовата комисия, изпълнителният директор определя проектите за финансиране с конкретен размер на държавните финансови средства. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 30, ал. 4 ЗФИ и в нея не са изложени никакви конкретни фактически и правни съображения във връзка с относимите към конкретния етап на процедурата основания за издаването и.
Предвид изложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане от ответника за присъждане на съдебните разноски за настоящата инстанция и предвид представения договор за правна защита и съдействие, в полза на [фирма] следва да бъдат присъдени разноски в размер на 720 лв. Воден от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2513 от 13.04.2017г. по адм. д.№1663/2016г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Изпълнителната агенция [ЮЛ], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], ет.[номер]направените по делото разноски в размер на 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/. Решението е окончателно.