Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] против решение № 142 от 23.11.2016 г. по адм. дело № 204 / 2016 г. на Административен съд – Видин, с което е отменена заповед № ЗСП /Д-ВН-Д/ 1151 от 01.08.2016 г. на същия административен орган, с която на А. И. И. е отказано отпускане на целева помощ за отопление и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на И. срещу административния акт да бъде отхвърлена.

Ответницата А. И. оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд – Видин е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото е установено, че с със заповед № ЗСП /Д-ВН-Д/ 1151 от 01.08.2016 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане" - [населено място] отказва да отпусне на А. И. И. целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2016/2017 г. на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г....