Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Й. М. Г. от [населено място] против решение № 129/31.08.2016 г. по адм. дело № 143/2016 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е отхвърлена жалбата срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-200-6500/88 от 23.10.2014 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” за сума от 9 262, 92 лв., представляваща 25 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2007, 2008, 2009 и 2010 г., потвърден при оспорването по административен ред от Министъра на земеделието и храните.

Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че АУПДВ е нищожен, като издаден от некомпетентен орган. Поддържа, че не е могла да изпълнява поетия от нея многогодишен ангажимент поради влошено здравословно състояние. Счита, че искането да възстанови получената сума е неправомерно. По тези съображения моли обжалваното решение и административният акт да бъдат отменени. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Административният съд е установил, че Й. Г. е подала заявления за подпомагане в ДФ „Земеделие” за 2007г.-2010г. г включително по различни мерки и схеми за подпомагане. За тези години е получила подпомагане по мярка 211, както следва: за 2007 - 8 739, 49 лв., за 2008 г. - 7 252, 11 лв., за 2009 г. -...