Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И. Т. Д. против решение № 12 от 30.01.2017 г. по адм. дело № 417/ 2016 г. на Административен съд – С. З, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2153-23-26/ 31.08.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – С. З, с което е отменено разпореждане № [ЕГН] от 01.03.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване и считано от 28.01.2016 г., е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, пожизнено, като е определено същата да се изплаща както следва: от 28.01.2016 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 553.28 лв. и от 01.07.2016 г. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 567.67 лв. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства, тъй като индивидуалният коефициент и размерът на пенсията са неправилно определени. Моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се уважат претенциите му.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ отм. а Загора не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд отм. а Загора е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.
Първоинстанционният съд аргументирано приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – С.З.П е заключението, че административният акт е постановен от компетентен орган (чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, след като съгласно чл. 35 и чл. 36 АПК са събрани необходимите доказателства и са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора.
Изводът на съдебния състав за съответствие на оспореното решение на директора на ТП на НОИ отм. а Загора с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция. По делото е установено, че с решение от 10.12.1982 г. на Пенсионната комисия при ОНС – С. З на жалбоподателя е отпусната пенсия за изслужено време и старост (сега пенсия осигурителен стаж и възраст), при 15 години и 13 дни трудов стаж от І категория, 5 години, 3 месеца и 27 дни при втора и 5 г. 1 м. 21 дни при трета. След отпускане на пенсията жалбоподателят продължава да работи. С разпореждане от 20.08.1990 г. е определен нов размер на пенсията, при зачитане допълнителния трудов стаж на Д. като работник маш. шлосер в рудник и шлосер в ГТЛ в [фирма]. След няколко изменения пенсията на жалбоподателя е 99257 лв., считано от 01.07.1999 г., а след влизане в сила на Закон за деноминацията на лева, считано от 05.07.1999 г., пенсията е в размер 99.26 лв. С разпореждане от 03.07.2000 г. размерът на пенсията на жалбоподателя е осъвременен на 130.60 лв., считано от 01.01.2000 г. Изчислението е направено при индивидуален коефициент 1.734 (такъв е и коефициентът преди 1999 г.), средномесечен осигурителен доход за 1999 г. – 180.05 лв. и осигурителен доход за изчисляване размера на пенсията 312.21 лв., при общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 41 години, 10 месеца и 18 дни, от които 18 години, 1 месец и 05 дни при първа категория, 5 години, 03 месеца и 05 дни от втора категория, а 5 години, 1 месец и 21 – при трета. С последващи разпореждания пенсията е преизчислявана и осъвременявана. Със заявление от 28.01.2016 г. жалбоподателят прави искане за изменение на пенсията за осигурителен стаж и възраст, като се съобрази придобит след пенсионирането осигурителен стаж в [фирма] през периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. На тази база с разпореждане № [ЕГН] от 01.03.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване пенсията на Д. е изменена, като е зачетен 6 месеца осигурителен стаж при трета категория, който е прибавен към вече установения и общ осигурителен стаж 58 години, 1 месец и 29 дни. След съобразяване с индивидуалния коефициент на лицето, средномесечния осигурителен доход за страната за 2007 г., определения на тази база доход за изчисляване на пенсията, процента за осигурителен стаж и процентите за осъвременяване съгласно §3, ал. 1 от ЗБДОО/ 2013 г. и чл. 100 КСО за 2014 и 2015 г. на Д. е определена пенсия от 552.49 лв., считано от 28.01.2016 г. След жалба против акта на пенсионния орган и преценка, че придобитият след пенсионирането осигурителен стаж е 6 месеца и 16 дни, директорът на ТП на НОИ отм. а Загора постановява решението, предмет на оспорване, с което отменя разпореждането и на основание чл. 21, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) изменя личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, като определя същата да се изплаща както следва: от 28.01.2016 г. - 553.28 лв. и от 01.07.2016 г. - 567.67 лв.
При тези данни, аргументирано и в съответствие с нормативната уредба административният съд приема, че размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст, отпусната на жалбоподателя, е правилно определен. В съответствие с разпоредбата на чл. 102, ал. 2 и със специалния текст на ал. 4 КСО съдът приема, че при преизчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на база придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, следва да се вземе предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 2007 г., когато, както в случая пенсията е отпусната до 01.01.2000 г. (в настоящата хипотеза пенсията на жалбоподателя е отпусната през 1982 г.). Аналогична е и разпоредбата на чл. 21, ал. 7 НПОС. Разпоредбите са с ясна редакция и не дават възможност за друго тълкуване. Ето защо доводът на жалбоподателя, че при преизчисляване на пенсията по реда на чл. 102, ал. 1 КСО следва да се вземе предвид средномесечния осигурителен доход за страната за 2015 г. съгласно чл. 102, ал. 2 от кодекса, е неоснователен.
Изводите на административния съд, че индивидуалният коефициент, при който е определена пенсията на Д., е правилно изчислен, също се споделят от настоящата инстанция. Правилно е отбелязано, че индивидуалният коефициент на лицето е определен съгласно разпоредбата на чл. 46а, т. 1 от Закон за пенсиите (ЗП отм. ) и липсват основания за неговото изменение, тъй като искане в този смисъл при съобразяване с друг базисен период от заявителя не е направено. Законосъобразно е и заключението, че при преизчисляване на размера на пенсията при условията на чл. 102 КСО не се предвижда определяне на нов индивидуален коефициент. Допълнителният стаж, въз основа на който се извършва преизчисляването на пенсията, се съобразява при определяне на размера й съгласно правилото на чл. 70, ал. 1 КСО, но не влияе на вече установения индивидуален коефициент, който зависи от осигурителния доход (арг. от чл. 70, ал. 3КСО).
Поради всичко изложено следва да се приеме, че размерът на отпусната на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст е преизчислен в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и на това основание отхвърля жалбата против административния акт първоинстанционният съд постановява решение при правилно приложение на материалния закон.
Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен.
Представените в производството пред административния орган писмени доказателства, аргументират становището на първоинстанционния съд, че оспореното решение е издадено при спазване на формалните и процесуални изисквания на закона. Изводите на съдебния състав, че пенсията на жалбоподателя е преизчислена в съответствие с нормативните изисквания, е направен в съответствие с представените писмени доказателства относно общия осигурителен стаж на лицето и се обосновава от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - икономическа експертиза, което не се опровергава от останалите доказателства.
Поради всичко изложено настоящият състав на Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че решението на Административен съд отм. а Загора е постановено в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12 от 30.01.2017 г. по адм. дело № 417 / 2016 г. на Административен съд Стара - Загора. Решението е окончателно.