Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от К. С. Р., понастоящем в З. [ място], подадена чрез адвокат М. К. - ВАК, против решение № 2477/07.12.2016 г. по адм. д. № 246/2016 г. на Административен съд - Варна. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Оспорва извода на съда, че не е налице пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), тъй като не е налице неравностойно третиране на ищеца спрямо останалите лишени от свобода. Моли да бъде отменено решението и бъдат уважени предявените искови претенции.

Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. С., редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът - Министерство на правосъдието, гр. С., редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение. Правното основание на иска е чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ). Разпоредбата на чл. 74 ЗЗД препраща към раздел Първи на закона, в който е уредено производство пред КЗД. Когато КЗД установи, че нарушители са държавни органи или длъжностни лица, за причинените вреди може да се предяви иск по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ). Това означава, че следва да има влязло в сила решение на КЗД, което да установява дискриминационно отношение по смисъла на закона. Такова решение на КЗД в случая няма.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Административен съд - Варна е сезиран с искова молба с вх. № 1415 от 27.01.2016 г. по описа на АС - Варна, подадена от К. С. Р., понастоящем в З. [ място]. С исковата молба са предявени искове...