Определение по ч. гр. д. на ВКС, І-во гражданско отделение стр. 3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 210

София, 21.12.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12.12.2018 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело N 4618 /2018 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение № 411 от 15.10.2018 г. по възз. ч. гр. д. № 681 /2018 г. на Великотърновския окръжен съд, г. о., с което е потвърдено определение на съдия по вписванията при агенцията по вписванията – [населено място], постановено по искане за вписване на споразумение без номер от 24.11.2016 г., сключено между [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място].

Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като представеното за вписване споразумение по същество е договор за наем, чието вписване е предвидено изрично от чл. 4, б.„е“ от Правилника за вписванията, който не изисква нотариална заверка на подписите на страните.

Настоящият състав установи следното:

Окръжният съд е приел, че обжалваният пред него отказ е законосъобразен по следните две съображения:

Представеното от молителя [фирма] споразумение от 24.11.2016 г., не съдържа нотариална заверка на подписите на споразумелите се лица, нито е извършено по нотариален ред. Същото съдържа само заверка на нотариуса, че копието съответства на оригинала, която заверка не е предвидената в чл. 3, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВ). Само на това основание съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ да бъде извършено вписване на посочения акт.

Окръжният съд е изложил и евентуални мотиви: Освен това представеният документ - споразумение от 24.11.2016 г. не е сред визираните в...