Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Общински съвет – С. З чрез пълномощника му, юриск. Д. В., срещу решение № 16 от 07.02.2017 г., постановено по адм. дело № 461/2016 г. по описа на Административен съд – С. З, тричленен състав.

Касаторът твърди неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество като ВАС, тричленен състав отхвърли изцяло протеста на РП-[населено място] срещу чл. 7, ал. 1, т. 3; чл. 26, ал. 2, т. 4 и т. 6 и чл. 30, т. 2 от Наредба за рекламната и информационна дейност на територията на община – С. З като неоснователен.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Общински съвет – С. З, се представлява от юриск. В., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебния акт по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество.

Ответникът, прокурор при РП – [населено място], редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по съществото на спора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения :

С атакуваното решение, постановено в производство по чл. 185 и сл. АПК, тричленният състав на АС отм. а Загора е отменил по протест на прокурор от РП- [населено място] разпоредбите на чл. 7, т. 3 в частта „ нотариално заверено съгласие на собственика”; чл. 26, ал. 2, т. 6 в частта „нотариално заверено съгласие на собственика”; чл. 26, ал. 2, т. 4 и чл. 30, т. 2 от Наредба за рекламно-информационни елементи и рекламна дейност на територията на Община – С. З, приета с Решение № 375 от 30.06.2016г. на Общински съвет – С. З като незаконосъобразни.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че атакуваните от прокурора при РП- [населено място] разпоредби от наредбата, макар издадени от компетентен орган при спазване на процесуално правните изисквания за публикуване на проектите за тях, ведно с доклада за изменението им и приети при изискуемите от закона кворум и мнозинство, са незаконосъобразни като противоречащи на разпоредби от по-висок ранг – тези на чл. 57, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, чл. 1, ал. 2, чл. 2 и чл. 3 от ЗОАРАКСД (ЗАКОН ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ И АДМИНИ. К. В СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ) / ЗОАРАКСД/ и чл. 279 от АПК.

Административният съд е заключил, че, доколкото оспорената разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата предвижда като изискване за поставяне на реклама на калканна стена на сграда представянето на нотариално заверено съгласие на собственика на сградата в случай, че сградата не е етажна собственост, а разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 6 от Наредбата изисква към документите, необходими за издаване на разрешение за поставяне, да се приложи и документ за собственост и/или нотариално заверено съгласие на собствениците на сградата, а разпоредба от по-висок ранг - тази на чл. 57, ал. 1 от ЗУТ - изисква единствено писмено съгласие на собствениците на сграда или писмено съгласие за поставяне на РИЕ, съдържащо се в договор за наем, то оспорените разпоредби на чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 26, ал. 2, т. 6 от Наредбата като поставящи по-утежняващи изисквания от тези, съдържащи се в законовата разпоредба, противоречат на материалноправна разпоредба от по-висок ранг-тази на чл. 57, ал. 3 от ЗУТ, както и на целта на закона. В тази връзка АС отм. а Загора е приел за основателен доводът, развит в прокурорския протест, че изискването за нотариално заверено съгласие противоречи на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД, съгласно която при административно регулиране и административен контрол върху стопанската дейност административните органи и органите на местно самоуправление не могат да налагат ограничения и тежести, които не са необходими за постигане целите на закона, а именно : да улесни и насърчи стопанската дейност като ограничи до обществено оправдани граници административната намеса /чл. 1, ал. 2 от ЗОАРАКСД/.

С протестираната разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 4 от Наредбата е въведено изискване към документите, необходими за издаване на разрешение за поставяне на РИЕ, да бъде приложена и декларация за липса на задължения към община –С.З.Д подобно изискване не се съдържа нито в разпоредбата от по-висок ранг на чл. 57, ал. 1 от ЗУТ, нито в законовите норми на ЗМДТ, административният съд е приел, че и тази подзаконова разпоредба е материално незаконосъобразна, тъй като с приемането й Общински съвет – С. З е излязъл извън дадените му с чл. 57, ал. 1 от ЗУТ правомощия, Отделно от горното с необходимостта от представяне на декларация за липса на общински задължения, Общинският съвет недопустимо е регламентирал условие, което не се съдържа в специалните закони-ЗУТ и ЗМДТ, което противоречи на чл. 1, ал. 2 от ЗОАРАКСД, тъй като с това изискване за правните субекти се създават ограничения и се въвеждат тежести при административното регулиране на стопанската дейност, които не са необходими за постигане целите на закона.Съдът е заключил, че изискването на чл. 26, ал. 2, т. 4 от Наредбата противоречи и на чл. 19 от Конституцията на РБ, тъй като създава предпоставка за неравно третиране на стопанските субекти, изразяващо се в ограничаване на кръга на лицата, имащи право да поставят рекламни съоръжения на територията на община – С.З.С е приел за незаконосъобразна и протестираната разпоредба на чл. 30, т. 2 от Наредбата, с която като изискване за издаване на разрешение за поставяне на РИЕ се предвижда внасянето на обезпечителен депозит за разноски за принудително премахване на РИЕ в размер на два месечни наема. Според АС отм. а Загора този текст от наредбата противоречи на разпоредба от по-висок ранг - тази на чл. 57, ал. 1, която не предвижда необходимост от внасяне на подобен обезпечителен депозит. Съдът е отчел, че разпоредбата на чл. 30, т. 2 от Наредбата противоречи и на разпоредбите на чл. 268 и чл. 279 от АПК, доколкото обезпечения могат да се налагат само в рамките на отпочнало изпълнително производство при наличие на изпълнително основание, но не могат да бъдат изискуеми още преди издаването на разрешение за поставяне на РИЕ и преди постановяването на заповед по чл. 57а от ЗУТ за премахването на обекта. Съдебното решение е частично неправилно.

Неправилен е крайният извод на АС отм. а Загора за незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 26, ал. 2, т. 6 от общинската наредба поради противоречието им с разпоредби от по-висок ранг – тези на чл. 57, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ и на чл. 3, ал. 3 от ЗОАРАКСД, Настоящият касационен състав на ВАС намира, че изискването за нотариална заверка на съгласието на собствениците на сградата, предвидено в цитираните по-горе разпоредби от Наредбата, не съставлява допълнителна тежест за правните субекти, непредвидена в разпоредба от по-висок ранг, нито противоречи на целта на ЗУТ или ЗОАРАКСД, а следва, независимо от липсата на законово изискване за такава заверка, да се разглежда като надеждно средство за удостоверяване авторството на изричното писмено съгласие, към което всяко дееспособно лице може по закон да прибегне.

Като е приел обратното, АС отм. а Загора е постановил неправилно в тази част решение, което следва да бъде отменено, а делото в отменената част – решено по същество, като протестът на прокурора при РП – [населено място] срещу разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 26, ал. 2, т. 6 от Наредба за рекламната и информационна дейност на територията на община – С. З следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдебното решение в останалата му част, с която са отменени протестираните разпоредби на чл. 26, ал. 2, т. 4 и чл. 30, т. 2 от общинската наредба е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от административния съд в мотивите на решението му съображения за незаконосъобразност на цитираните по-горе разпоредби от общинската наредба. Обосновано АС отм. а Загора е заключил, че изискването за представяне на декларация за липса на общински задължения като условие за издаване на разрешение за поставяне на РИЕ не се съдържа в специалните закони-ЗУТ и ЗМДТ и противоречи на чл. 1, ал. 2 от ЗОАРАКСД, тъй като с това изискване за правните субекти се създават ограничения и се въвеждат тежести при административното регулиране на стопанската дейност, които не са необходими за постигане целите на закона.Правилен е и изводът на АС отм. а Загора за това, че разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 4 от Наредбата противоречи и на чл. 19 от Конституцията на РБ, тъй като създава предпоставка за неравно третиране на стопанските субекти, изразяващо се в ограничаване на кръга на лицата, имащи право да поставят рекламни съоръжения на територията на община – С. З.

Обоснован е и изводът на административния съд за незаконосъобразност на разпоредбата на чл. 30, т. 2 от общинската наредба поради постановяването й в противоречие с норми от по-висок ранг – тези на чл. 268 и чл. 279 от АПК, както и на чл. 57а от ЗУТ. Правилно административният съд е приел, че с общинската наредба недопустимо внасянето на обезпечение за принудително премахване на РИЕ се въвежда като изискване за самото издаване на разрешение за поставяне на такова РИЕ.Оно АС отм. а Загора е заключил, че обезпечителните мерки / какъвто по същността си е обезпечителният депозит за разноски за принудително премахване по чл. 30, т. 2 от Наредбата/ предполагат поне наличието на издадена и влязла в сила заповед по чл. 57 а от ЗУТ за премахване на РИЕ, която се издава или след изтичане срока на издадено разрешение за поставяне или при поставяне на РИЕ без издадено надлежно такова, но във всички случаи следва, а не предхожда самото издаване на разрешението за поставяне.

По горните съображения касационната жалба се явява частично основателна по отношение отменените със съдебното решение разпоредби на чл. 7, т. 3 и чл. 26, ал. 2, т. 6 от общинската наредба в частта им относно текста „ нотариално заверено съгласие на собственика”. Съдебното решение на АС отм. а Загора в тази част като неправилно следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли протеста на прокурора от РП- [населено място] срещу разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 26, ал. 2, т. 6 от Наредба за рекламната и информационна дейност на територията на община [населено място]/ в сила от 01.08.2016 г. / като неоснователен.

Съдебното решение в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 16 от 07.02.2017 г., постановено по адм. дело № 461/2016 г. по описа на Административен съд – С. З, тричленен състав В ЧАСТТА МУ, в която са отменени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 26, ал. 2, т. 6 от Наредба за рекламно –информационните елементи и рекламната дейност на територията на община –С. З/ приета с решение № 375/30.06.2016г. на ОбС отм. а Загора/ в частта им „нотариално заверено съгласие на собственика „И, ВМЕСТО НЕГО, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурор при РП-[населено място] срещу чл. 7, ал. 1, т. 3 и чл. 26, ал. 2, т. 6 от Наредба за рекламно –информационните елементи и рекламната дейност на територията на община –[населено място] като неоснователен.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16 от 07.02.2017 г., постановено по адм. дело № 461/2016 г. по описа на Административен съд – С. З, тричленен състав в останалата му част. Решението е окончателно.