Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на В. Н. Ц. от [населено място] против решение № 403 от 29.06.2017 г. постановено по адм. д. № 29/2017 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1253-000010 от 04.01.2016 г. на Н. С „Пътна полиция” към ОДМВР [населено място]. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - началник сектор „Пътна полиция" към ОД на МВР [населено място], не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите на касатора, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. Н. Ц. от [населено място] срещу Заповед № 16-1253-000010 от 04.01.2016 г. на Н. С „Пътна полиция” към ОДМВР [населено място], с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е приложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на Моторно превозно средство на водач по чл. 171, т. 4 ЗДвП – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП

За да постанови този резултат, първоинстанционният...