Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано по касационна жалба на Н. М. И. от [населено място], [улица], чрез адв.М. Р., против Решение №50 от 25.04.2017г., постановено по адм. д. №67/2017г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на задължения по декларация №АУ001876/19.10.2016 г. издаден от гл. експерт Отдел „Местни приходи“, О. Т, потвърден с Решение №И-МП-6/20.01.2017 г. на Началник отдел МП при О. Т, с който са определени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка Фолксваген рег. [рег. номер на МПС] по декларация №ДК54000718/01.04.2014 г., подадена от Д. Р. И., в размер на 47, 92 лв. главница и 11, 67 лв. лихва дължими за 2014 г., и в размер на 57, 51 лв. главница и 6, 63 лв. лихва дължими за 2015 г. от касатора, като съпруг на декларатора и съсобственик на декларираното МПС със законните последици.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. Съдът не съобразил, че от значение за регламентираното данъчно облегчение водещ е обектът на облагане и връзката му с лице–инвалид, като липсва основание да се приеме, че облегчението е само съобразно притежаваната от инвалида част от вещта; съдът не съобразил, че съпружеската имуществена общност е бездялова, поради което недопустимо е установено задължение на съпруг на деклараторката, отговаряща на условията за ползване на облегчението още повече, че чл. 58 е специален по отношение на чл. 53 ЗМДТ. Недопустимо първоинстанционният съд дал указания за попълване на административната преписка след обявяване на делото за решаване. Нарушено било...