Образувано е по искане на [фирма], представлявано от И. А. И. за отмяна на основание чл. 239, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК на влязло в сила решение № 3086/04.05.2015 г., постановено по адм. дело № 11222/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № ПИ-180/29.10.2014 г. на директора на ТД на НАП - гр. С., с което е оставена без разглеждане жалбата срещу Покана за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 ДОПК на публичен изпълнител при ТД на НАП - София.

В искането се поддържа, че са налице нови писмени доказателства, които не са били известни на молителя – а именно писмо на ДА „НС“-ПН3222/16.11.2016г. ведно с приложение Ж-765/13.10.2016г., твърди, че е налице престъпно обстоятелство и актът на НАП –ПДИ е основан на документ който по надлежния съдебен ред е признат за подправен. Моли определението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът по искането за отмяна - Директорът на ТД на НАП - гр. С. чрез юрисконсулт Р. в депозиран по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва искането. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, в състав на Осмо отделение счита, че искането за отмяна на влязлото в сила решение е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно поради следните съображения:

С решението, чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № ПИ-180/29.10.2014 г. на Директора на ТД на НАП - гр. С., с което е оставена без разглеждане жалбата срещу Покана за доброволно изпълнение на основание чл. 182, ал. 1 ДОПК на публичен изпълнител при ТД на НАП - София.

Молителят поддържа...