Производството е по реда на чл. 175 от АПК.

Образувано е по искане от С. Х. П., в качеството му на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. В. за поправка на очевидна фактическа грешка допусната в решение № 8779 от 13.07.2016 г. по адм. дело № 6978 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд, първо отделение.

В искането са изложени подробни съображения в подкрепа на основателността на същото.

Ответната страна по искането - [фирма] редовно уведомена, не ангажира становище по него.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта и изложените съображения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Искането е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно.

Предмет на повторен съдебен контрол пред административния съд - Варна е бил ревизионен акт (РА) № 03251100272 от 27.12.2011 г. на органа по приходите - гр. В., частично потвърден с решение № 101 от 10.04.2012 г. на и. д.директор на дирекция "ОУИ"-гр. В.. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия относно прилагането на ЗДДС от ревизирания субект [фирма]. С решението на решаващия административен орган е потвърден РА в частта относно определени допълнително задължения за данъчни периоди м. 07, м. 09, м. 10, м. 11 и м. 12.2009 г.; м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 11 и м. 12.2010 г; м. 01, м. 02, м. 03, м. 04 и м. 05.2011 г. в размер на 60 696.29 лв. главница и 7 105.75 лв. лихви за забава. Те произтичат от начислен ДДС поради непризнати както вътреобщностни доставки и по повод непризнато право на данъчен кредит.

Това е и предметът на спора пред административния съд - Варна, който е приключил с решение № 625 от 17.03.2015 г. по адм. дело № 730 по описа за 2014 г. С него...