О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5282

София, 19.11.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Христова ч. гр. дело № 3926 по описа за 2024г. взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от „А. И.“ ООД, приподписана от адвокат С. С., срещу определение №1854/24.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1967/2024 г. на Софийски апелативен съд.

Твърди се, че определението е нищожно, постановено по несъществуващо основание и подменен реален жалбоподател. Навежда се довод за очевидната му неправилност, поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост. Отправено е искане за отмяна на въззивното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.

Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.

В същото е направено искане за допускане на обжалването по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, да изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и да обсъди всички доводи и възражения на страните по предмета на спора, а ако не възприема някои от тях, то да изложи съображения за това? Твърди се, че определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС в т. 2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 на ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; решение № 212/01.02.2012 г. по т....