Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], за отмяна на влезлите в сила решение № 7318 от 12.06.2017 г., постановено по адм. д. №. 7550/2015 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение и оставеното в сила с него решение № 7885 от 17.12.2014 г. по адм. д. № 5766/ 2014 г. по описа на Административен съд – София-град, второ отделение, 24 състав. Представено е удостоверение № РКС 17-ТД26-1082-(1) от 16.06.2017 г. на Главния архитект на район „Красно село”, за което се твърди, че представлява ново доказателство от съществено значение за спора. Иска се отмяна на цитираните влезли в сила съдебни актове и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Ответниците В. А. С. и М. А. С. молят искането за отмяна да бъде оставено без уважение и претендират присъждане на разноски.

О. Г архитект на Столична община, Н. М. К., Б. И. Б., Е. С. С. и Д. С. С., не се взели отношение.

Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени изложеното в искането за отмяна съобразно посоченото в нея основание, констатира следното:

Искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК и от страна, за която съдебните актове са неблагоприятни, поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно по следните съображения:

Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. Отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се дължи на несъответствие между решението и обективната истина и може успешно да се реализира на някоя от лимитативно изброените...