Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на М. Д. М. от [населено място] срещу решение № 823 от 24.04.2015 г. по адм. д.№ 1891 / 2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № РД-124 от 11.06.2014 г. на Директора на ТП на НОИ – П. и разпореждане № [ЕГН]/протокол № ПР–560 от 23.04.2014 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – П..

Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост, неправилно прилагане на чл. 98, ал. 1 и чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО.

О. Д на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, [населено място], е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е решение № РД-124 от 11.06.2014 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - П. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН] - протокол № ПР–560 от 23.04.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, с което е отменено разпореждане № 58/22.05.2001 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и всички последващи го, като вместо това на жалбоподателката М. Д. М. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, считано от 01.08.2011 г., с определяне на размера на пенсията въз основа на наличните документи за осигурителен стаж и доход.

След като е подложил на подробно обсъждане събраните по делото доказателства, Административен съд – Пловдив законосъобразно е приел, че към датата на издаването на разпореждане № 58/22.05.2001 г. не са били налице предпоставките по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В развилото се административно производство за жалбоподателката е съществувала възможността да докаже целия си стаж и доход, като представи издадени от осигурителите документи.

Изложените в касационната жалба и в допълнението към нея подробни доводи за необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни.

Установено е, че в ТП на НОИ - П. не се съхранява пенсионно досие на името на жалбоподателката, поради което пенсионният орган е изискал от нея да представи документи за осигурителен доход и осигурителен стаж. Документи не са били представени, което е наложило извършването на проверки при осигурителите по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО. Въз основа на данните в запазените разплащателни ведомости осигурителите са издали следните удостоверения за осигурителен стаж: образец УП-3 № 6 / 31.01.2014 г. от [фирма] за период на осигуряване 16.09.1972 г. - 09.01.1973 г., втора категория труд по т. 31б от ПКТП отм. ; образец УП-3 № 2.3.35 / 27.01.2014 г. от [фирма], за период на осигуряване 01.05.1974 г. - 30.09.1974 г., трета категория труд; образец УП-3 № 49 / 19.12.2013 г. от [фирма] за период на осигуряване 21.02.1975 г. - 31.12.1990 г., трета категория труд; образец УП-3 № 16 / 18.03.2014 г. от [фирма] за период на осигуряване 01.01.1991 г. - 31.05.2000 г., трета категория труд. Представено е и удостоверение образец УП-2 № 176 / 18.03.2014 г., издадено от [фирма], за осигурителния доход през релевантните периоди. Липсват доказателства, удостоверяващи зачетения при отпускането на пенсията осигурителен стаж от втора категория труд с продължителност над 15 години. Наличните документи удостоверяват осигурителен стаж от втора категория с продължителност 0 г. 3 м. 23 д. Пенсията на жалбоподателката за осигурителен стаж и възраст е била отпусната неправилно, което съставлява основание за прилагане на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО (в този смисъл решение № 13958 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. дело № 3045/2015 г., VІ о, решение № 10491 от 12.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1609/2015 г., VI о., решение № 11387 от 22.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5238/2013 г., VI о. и др.).

Неотносими към спорния предмет са развитите съображения във връзка с унищожаването на оригиналното пенсионно досие и реда за възстановяването му.

Пенсионното досие се съставя на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). В него се прилагат заявлението за пенсия, документите за осигурителен доход, лични декларации, всички последващи заявления и жалби на лицето, постановените актове и пр. След отпускането на пенсиите трудовите книжки се връщат на лицата. Документите за осигурителен стаж и осигурителен доход по утвърден образец, съхранявани в досието, се издават от осигурителите по реда на чл. 40, ал. 2 и 3 от НПОС въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Липсата на оригиналното пенсионно досие не е пречка за възстановяване на документите по обр. 2 и обр. 3, като се използват вписванията в запазените ведомости. В разглеждания случай в хода на административното производство осигурителите и техните правоприемници са издали документи, удостоверяващи придобития от лицето осигурителен стаж и доход съгласно ведомостите. Истинността и верността на представените документи и удостоверените в тях обстоятелства не е оборена, а трудовата книжка не е представена от лицето. Извън предмета на спора са и доводите във връзка с прилагането на чл. 114 от КСО, добросъвестността на пенсионера и наличието на правно основание за възстановяване на неправилно получени суми.

Оспореното административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на материалния закон. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 823 от 24.04.2015 г., постановено по адм. д. № 1891 / 2014 г. на Административен съд – Пловдив. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: