Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на

[фирма] срещу Решение №2198/01.04.2015 г., постановено по адм. д. №11526/2013 г. по описа на Административен съд София-град, I отделение, 47-и състав, като се иска отмяна на същото.

Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението.

Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С касираното решение Административният съд - С. - град е отхвърлил жалбата на касатора против

Ревизионен акт /РА/ № 1007162/22.03.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - С., офис Б., потвърден в обжалваната част с решение № 1717/03.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- С. при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 78 073.11 лв. по фактурите, издадени от [фирма] в данъчните периоди м. септември, м. ноември, м. декември 2009 г., м. януари, м. март и м. юли 2010.

За да постанови решението си съдът е приел, че липсват каквито и да е доказателства, както са приели органите по приходите, че възложените дейности са извършени от подизпълнителя [фирма]. Същият като подизпълнител следва да извърши фактурираните доставки не само със свой персонал/нает такъв/, а да разполага с оборудване и материален капацитет, тъй като ако се наема само работна сила на подизпълнителя - една би била данъчната основа и съвсем друга, когато последният изпълнява изцяло доставката. Изложеното разкрива данъчна измама - да се фактурира доставката от определен вид, а всъщност същата е извършена под друга форма т. е. изцяло с материалния ресурс на дружеството жалбоподател. Крайният извод на съда е, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли ведно с последиците. Решението е правилно.

В случая касираното...