Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Н. С. против решение № 12501 от 23.11.2015 г., постановено по адм. д. № 8592/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му.

Ответната страна – Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представил, изразява становище за недопустимост на касационната жалба и в условие на евентуалност за нейната неоснователност.

Ответната страна - А. Ц. Ж. изразява становище за недопустимост на касационната жалба и в условие на евентуалност за нейната неоснователност.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за недопустимост на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално недопустима, като подадена срещу съдебен акт който не подлежи на обжалване, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на В. Н. С. против решение на Висшия съдебен съвет по т. 6 от протокол № 36 от заседанието, проведено на 24.06.2015 г., с което на основание чл. 160 вр. чл. 186а от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) А. Ц. Ж. е назначен на длъжност „съдия” в Апелативен съд [населено място] – наказателна колегия, като в случая е извършено второ класиране по проведен конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт.

Нормата на чл. 186а, ал. 6 ЗСВ вр. чл. 187, ал. 1 ЗСВ предвижда, че решението на Висшия съдебен съвет може да се обжалва при условията и по реда на чл. 187. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗСВ решението на В. по чл. 186а, ал. 6 подлежи на оспорване пред тричленен състав на Върховния административен съд и неговото решение е окончателно. Налице е изключение от принципа за двуинстанционност...