Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК (Г. П. К.) (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 3940 от 13.06.2014 г., постановено по адм. д. № 9151 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2011 г., 35 състав, с което по жалба на [фирма] е отменена Заповед № 01-РД/3678 от 09.12.2010 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ и административната преписка е върната на административния орган за произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.

Предявена е и частна жалба от [фирма], чрез адв. О. Л., срещу Определение № 776 от 13.02.2015 г., постановено по адм. д. № 9151 по описа на АССГ за 2011 г., с което е допълнено постановеното по делото Решение № 3940 от 13.06.2014 г., като ДФЗ е осъден да заплати на частния жалбоподател разноски в общ размер на 500, 00 лв.

В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът е приел, че спорната заповед не съдържа изрично посочване на правната норма, въз основа на която административният орган е формирал волеизявлението си да откаже изцяло финансиране на заявлението за подпомагане на жалбоподателя. Поддържа становище, че от установените в производството по издаване на заповедта факти и обстоятелства се налага извод, че са налице изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта, с цел получаване на предимство в противоречие с целта на мярката и наличие на умишлена координация между няколко физически лица в противоречие с изискванията на мярката, с оглед заобикаляне на разпоредбите,...