Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на проф. д-р Т. Д. П. - ректор на Стопанска академия „Д. А. Ц.“, [населено място], [улица] срещу заповед №РД-09-1777 от 04.12.2015 г. на министъра на образованието и науката. В жалбата се излагат доводи, че обжалваната заповед е нищожна, алтернативно – незаконосъобразна. Твърди се, че министърът не е имал правомощия да издава заповедта, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 10, ал. 2, т. 6, б. б от ЗВО, послужили като правно основание за издаването на акта.

С оспорената заповед министърът на образованието и науката на основание чл. 10, ал. 2, т. 6, б. „а“ във вр. с чл. 24, ал. 4 от ЗВО (ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ) е назначил проф. М. В. Б. за временно изпълняващ длъжността ректор на Стопанска академия „Д. А. Ц.“, до избиране на нов ректор, но за не повече от шест месеца.

Ответната страна - министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата като недопустима, алтернативно моли съда да я отхвърли като неоснователна.

Заинтересованата страна – М. В. Б., оспорва жалбата.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира подадената жалбата за допустима - подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна. П. има правен интерес от оспорване на акта, тъй като същата е избрана за ректор на Стопанска академия „Д. А. Ц.“ с влязло в сила решение на Общото събрание на акаденията. Към настоящия момент не е налице легитимно прекратяване на нейния мандат. Не е изтекъл срокът на нейния мандат. П. не е изразила желание за освобождаване, а така също липсва и решение на Общото събрание за предсрочно прекратяване на нейния мандат или за отзоваването й по реда на чл. 35 ЗВО.

За да се произнесе по съществото...