Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - С. против решение № 2977 от 28.04.2015 г. по адм. д. № 1527 / 2015 г. на Административен съд София – град, с което издадената от касатора заповед № С - 4 / 28.01.2015 г. е отменена в частта за отказа за отпускане на еднократна помощ за инцидентно възникнали здравни нужди в размер над 162 лв. и преписката е върната за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение.

Изложените в касационната жалба съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на чл. 16, ал. 2 от ППЗСП като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът А. Я. О. от [населено място] е оспорил касационната жалба в писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е заповед № С - 4 от 28.01.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - С., потвърдена с решение № РД 01-79 от 12.02.2015 г. на Директора на Регионалната Дирекция за социално подпомагане – С. - град, в частта за определения размер от 162 лв. на отпуснатата на А. Я. О. от [населено място] еднократна социална помощ за очила и лекарства по чл. 16 от Правилник за прилагане на Закон за социалното подпомагане (ППЗСП).

За да отмени оспорения административен акт, Административен съд София – град законосъобразно е приел, че размерът на отпуснатата еднократна социална помощ по чл. 16 от ППЗСП следва...