Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С.Д.М, гражданка на С., чрез особения й представител адв. В., срещу решение № 3492 от 19.05.2015 г., постановено по адм. д. № 919/2015 г. от Административен съд – София град с доводи за неправилност поради нарушение на материалноправните разпоредби, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответната страна – Зам. председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество – за неоснователна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ) във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, Административен съд – София град, е отхвърлил жалбата на С.Д.М, гражданка на С., срещу решение № 8911 от 11.12.2014 г. на зам. председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата й за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови посочения резултат, съдът е приел за установено, че С.Д.М, гражданка на С., е напуснала легално през 2013 г. С. след което е отишла в Турция. Оттам влязла нелегално в Бългория със съпруга си. В първото проведено интервю с чужденката, последната е посочила, че е напуснала С., тъй акто съпругът й имал проблеми с властите в страната; бил противник на сегашния режим на ислямистите; би се върнала в страната, ако положението се нормализира и ислямистите не са на власт, но само, ако...