Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК .

Образувано е по касационна жалба на Началника на Митнически пункт „В. Запад“, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2414/23.10.2014г., постановено по адм. дело № 2978/2013г. по описа на Административен съд (АС) – В., с което е отменено Решение № 4420-20-1/25.06.13г. към ЕАД № 13BG002002H025535/21.03.2013г. на Началника на Митнически пункт (МП) "В. Запад" и осъден МП „В. Запад“ да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 290 лева.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му и отхвърляне на жалбата на [фирма] срещу Решението на Началник МП „В. Запад“.

Ответникът - [фирма], в писмено становище чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на О. отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, съгласно чл. 218 от АПК

, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови решението си, АС – Варна е приел, че внесената с ЕАД № 13BG002002H025535/21.03.2013г. стока от [фирма] е палмова мазнина, както е декларирана с правилно посочен в декларацията тарифен код 1511 и тарифна ставка – 9%, а не както твърдят митническите власти – палмово масло, преминало през етап на физическа модификация с тарифен код 1517, който е с по-висока тарифна ставка. Този си извод съдът е обосновал след анализ на събраните по делото доказателства, включително и от резултатите на митническата...