В. Г. В. е направил искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК на влезлите в сила решения от 23.07.2014 г. по адм. д.№5/2014 г. на Административен съд Търговище и от 10.03.2015 г. по адм. д.№12252/2014 г. на Върховен административен съд, VІ отделение.

В искането за отмяна се твърди, че решенията са неправилни, тъй като с оспореното пред тях от молителя разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст размерът на същата не е определен правилно.

Ответникът по искането за отмяна директорът на ТП на НОИ Т. не е взел становище по искането за отмяна.

Върховният административен съд обсъди доводите и доказателствата по делото и установи следното:

С решение от 23.07.2014 г. по адм. д.№5/2014 г. Търговищкият административен съд е отхвърлил жалбата на В. Г. В. срещу решение № 91-РД-17/06.12.2013 г. на директора на ТП на НОИ РУ"СО" Т.. С него е определена пенсия на молителя за осигурителен стаж и възраст в размер на 428, 28 лв., считано от 28.12.2012 г. и в размер на 437, 70 лв. от 01.04.2013 г.

С решение от 10.03.2015 г. по адм. д.№12252/2014 г. Върховният административен съд, VІ отделение е оставил в сила решението на Търговищкия административен съд.

В искането за отмяна като фактически основания са посочени незаконосъобразност и необоснованост на съдебните решения. Молителят представя справка за данни по ДЗПО за периода от 2000 до 2015 г. на негово име и препис разпореждане за изменение на пенсия от 23.10.2015 г. на името на молителя. Не се излагат фактически и правни съображения, поради които представените писмени доказателства имат характер на такива по чл. 239, т. 1 АПК.

Върховният административен съд, петчленен състав, приема, че не са налице предпоставките за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 АПК на посочените по - горе съдебни решения, влезли в сила.

За...