Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на И. Й. Г., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора- [населено място], чрез служебния му защитник адв. Б. Й., срещу Решение № 170 от 16.04.2015 г., постановено по адм. дело № 492/2014 г. от Административен съд Плевен. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество, евентуално – отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Допълнително са развити и доводи в депозираната писмена защита от адв. Й..

Ответната страна – Министерство на здравеопазването, чрез пълномощника юрк. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е установил от фактическа страна, че И. Й. Г. е лишен от свобода и изтърпява наказанието си, считано от 18.02.2004г. в Затвора в [населено място]; същият е освидетелстван с Решение на ТЕЛК с водеща диагноза "психични поведенчески разстройства", дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества, разстройство на личността и увреждане и дисфункция на главния мозък. Установил е още, че през процесния период 23.07.- 24.08.2013г. същият е настанен за лечение в Специализирана болница за активно лечение на лишените от свобода при С. Ц затвор - С., където е постъпил по повод болка в лявата колянна става след торзионна травма с давност от 15 години. В мотивите си съдът подробно е описал заключението на медицинските специалисти при приема му, както и...