Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).
Образувано е по оспорване, подадено от М. И. Д.-Б. срещу Заповед № П-278/26.05.2015 г., издадена от министъра на финансите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл й е прекратено служебното правоотношение, считано от 26.05.2015 г.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Жалбоподателката изрично твърди, че не е съобразено обстоятелството, че към датата на прекратяване на служебното й правоотношение е бременна, поради което се ползва от закрилата по чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл. В жалбата са изложени и твърдения за липса на реално съкращаване на длъжността, която е заемала жалбоподателката и противоречие с целта на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - министърът на финансите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения в писмени бележки. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения:
С обжалваната Заповед № П-278/26.05.2015 г., издадена от министъра на финансите на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на М. И. Д.-Б. за длъжността "директор на дирекция „Оперативна програма „Административен капацитет“ в Министерство на финансите (МФ), с ранг IV старши, считано от 26.05.2015 г. (т. е. датата на издаване на заповедта).
Издаването на заповедта е мотивирано с § 19, ал. 1 от преходните и...