Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на Ю. Х. Ш. от [населено място] против решение № 2853/23.04.2015г., постановено по адм. д. № 12137/2014г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 268/16.07.2014г., постановено от Комисията за защита от дискриминация и Ш. е осъден да заплати направените по делото разноски. Оплакванията са за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и решаване на въпроса по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът - Комисията за защита от дискриминацията, чрез юрк. А. оспорва касационната жалба.

Ответникът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите (И.) чрез юрк. В. оспорва жалбата като неоснователна.

Ответникът Н. Л. П. чрез адв. Т. също оспорва касационната жалба.

Ответникът Г. Т. А. не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ю. Х. Ш. от [населено място] срещу решение № 268/16.07.2014г., постановено от Комисията за защита от дискриминация, с което установява, че изпълнителният директор на И., Н. Л. П.-началник отдел в дирекция „Опазване на горите и лов” (актуално наименование на дирекцията към началото на административното производство) при И. и Г. Р. А. не извършват дискриминация по смисъла на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) по отношение на Ю. Х. Ш.. За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд установява релевантната фактическа обстановка, предвид точно определения предмет на правния спор. Въз основа на доказателствата по делото приема, че Ю. Ш. сезира Комисията за защита от дискриминация (КЗД) с жалба от 22.03.2013г срещу Н. П. и Г. А.-специалисти в И. към...