Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на В. М. П., в качеството му на областен управител на област С., срещу Решение № 8246 от 30.12.2014 г., постановено по адм. дело № 8341/2014 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на обжалвания акт и решаване на спора по същество.

Ответната страна – В.М.Б, чрез пълномощника си адв. Н. Б. – САК, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че по административната преписка и по делото не са ангажирани доказателства за наличие на влезли в сила присъди, за криминални прояви на Методи Д. и съпругата му Й. Д., каквито твърдения се съдържат в документи на органи на ДС. При тези противоречиви данни относно обстоятелствата, при които наследодателя на жалбоподателката е бил най напред въдворен в Т., а по-късно изселен от [населено място], заедно със съпругата си и децата си, областния управител е бил длъжен да отправи до помощния орган - Централната комисия искане за изясняване на характера на репресията. С това си процесуално бездействие областният управител не е отправил такова искане, не е изпълнил вмененото му в чл. 5, ал. 2 от закона във вр. с чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК задължение да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. В тази връзка именно е допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на акта на областния управител. Именно поради неспазване на процедурата акта е незаконосъобразен и по своето съдържание. Нарушена е целта на закона, а именно да бъдат възмездени лицата на законно репресирани заради политически убеждения, нарушени са основни принципи на административното производство, на истинността и служебното начало. По тези съображения моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава...