Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗДС (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗДС).

Производството e образувано по жалба на Р. К. А. и А. К. Н., в качеството им на наследници на Д. А. С., подадена чрез адв. В. П., срещу решение № 438 от 12.06.2015 г. на Министерски съвет на Р. Б за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 „Софийски околовръстен път“ от км 0+780 до км 6+300“ и обект "Път II-18 „Софийски околовръстен път“ от км 0+780 до км 6+300 – изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства“ на територията на Столична община, област С., в частта му, с която е определено обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № 1321.4, пореден № 26, находящ се в землището на [населено място], район „Надежда“, ЕКАТТЕ 68134, с вид територия – селско стопанство, начин на трайно ползване нива.

В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с §1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на [населено място], район "Надежда", ЕКАТТЕ 68134, Столична община.

Ответникът по жалбата - М. съвет, и заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните им представители, поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства,...