О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 671

С., 19.10.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева

т. дело № 53/ 2011 год.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. А. Т. - от [населено място] срещу Решение от 18.Х.2010 г. по гр. д. № 3716/ 2008 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено

Решение от 6.Х.2008 г. по гр. д. № 25386/ 2007 г. на СРС, 40 с., с което К. А. Т. - от [населено място] е осъдена да плати на ЗД [фирма] - [населено място] 5257.50 лв. - застрахователно обезщетение за нанесени при ПТП на 11.VІІІ.2003 г. вреди на МПС, платено на основание договор за застраховка ”автокаско” по полица № [ЕГН]/201035 от 10.VІІ.2003 г., на основание чл. 402 ал. 1 отм. ТЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, със законната лихва от 9.ХІ.2007 г., с оплакване за неправилност. В Мотивирано изложение жалбоподатeлката поддържа, че материално правният въпрос за суброгирането на застрахователя в правата на застрахованото лице и въпросът за приложението и за характера на §143 от ПЗР на ЗИДКЗ, вр. чл. 213 ал. 1 изр. 4 КЗ, са от значение за точното прилагане на закона, и за развитие на правото. Сочи, че по тези въпроси, ВКС в посочените решения приема, че във всички случаи на встъпване в право, при които не е извършено плащане от деликвента към деня на обнародване на ЗИД КЗ (Д.в. бр. 97/2007 г.), е приложима нормата на чл. 213...